Подземна глушина, Подземноплодов уров.
Vicia amphicarpa Dorth. - чете се "вициа амфикарпа".
Видът НЕ е защитен - не е включен в Приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие, включен е в Приложение № 2А на същия закон.
В Червена книга на Република България, видът е с категория "застрашен"[1]. В същият източник като заплахи за вида са посочени:
"Експлоатация на кариери за варовик (Пазарджишко, Гоце Делчевско), пашата и строителство на пътища".
Едногодишно тревисто растение. Образува подземни издънки с клейстогамни цветове (цветове, които не се отварят). Стъблата високи 20–80 cm. Листата перести, с 3–4 двойки линейноклиновидни листчета. Чашковите зъбци по-къси от тръбицата. Флагчето пурпурновиолетово. Плодът боб, дълъг 3–3,5 cm, широк 4–5 mm, гладък, почти гол, тъмнокафяв, с 8–10 семена. Семената дълги 3,8–4 mm, широки 4,5–5 mm. Цъвти май–юни, плодоноси юли–август. Опрашва се от насекоми или се самоопрашва. Размножава се със семена[2]
Расте по сухи, варовити и тревисти места, в храсталаци от Драка (Paliurus spina - christi) и др., в ксеротермния дъбов пояс до пояса на бука[3].
Славянка (Стъргач планина, над с. Илинден, Гоце Делчевско), Пирин (Ю. – град Мелник), Рила (околностите на Рилски манастир), Тракийска низина (с. Исперихово, Пазарджишко); между 100 и 1200 m надморска височина[4]. На Бесапарските ридове, по наши наблюдения, освен край посоченото село Исперихово, се среща и на други места по ридовете[5].
Южна Европа, Средиземноморие, Югозападна Азия, Крим[6].
[1] Димитър Димитров. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
[2] Димитър Димитров. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
[3] Димитър Димитров. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
[4] Димитър Димитров. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
[5] К. Методиев - собствени наблюдения.
[6] Димитър Димитров. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.