Обикновен гръмотрън

Ononis arvensis

Снимки на Обикновен гръмотрън (Ononis arvensis)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Обикновен гръмотрън.

Латинско име

Ononis arvensis L. - чете се "оно́нис арве́нзис. Видовото име arvensis означава "полски"¹.

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Обикновеният гръмотрън е многогодишно тревисто растение.

Коренището с многобройни, в основата вдървенели стъбла, възходящи или изправени, разклонени, 30-70 (100) см високи, кръгли, плътни, разпръснато или по една линия с гъсти, прости, дълги и по-къси жлезисти власинки или възголи, невкореняващи се, без стерилни издънки; страничните клонки често превърнати в бодли.

Листата тройни и прости; оста 3-10 (15,0) мм дълга, жлезисто влакнеста до възгола. Листчетата 10-25 мм дълги и (3) 50-10,0 (15,0) мм широки, елиптични до яйцевидни, в основата клиновидно стеснени, на върха притъпени или закръглени, по ръба остро назъбени, зелени, с изпъкнали жилки, от двете страни жлезисто влакнести до възголи.

Прилистниците листовидни, яйцевидни, 3-6,0 (10,0)мм дълги, назъбени, жлезисто влакнести до възголи.

Цветовете по два (рядко единични) в пазвите на листата по дължината на стъблото и разклоненията, образуващи повече или по-малко сбити гроздовидни съцветия.

Цветните дръжки 2-3 (4) мм дълги, гъстожлезисто влакнести.

Прицветници липсват. Пазвените листа прости, по-рядко тройни.

Чашката звънеста, 8-10 мм дълга и 4-5 мм широка, жлезисто и просто влакнеста до възгола; зъбците елиптично линейни, 3-4 пъти пъти по-дълги от тръбицата.

Венчето (8) 12-20 мм дълго, по-дълго от чашката. Флагчето широко елиптично, обратно яйцевидно до почти кръгло, на върха цяло или слабо врязано, 9- 15 мм широко, в основата с къс широк нокът, малко по-дълго от крилцата и ладийката, розово (рядко бяло), по-гърба повече или по-малко жлезисто влакнесто. Крилцата елиптични, в основата с къс придатък, стеснени в тънки дълги нокти, равни на ладийката, розови, рядко бели, голи. Ладийката елиптично ромбична, удължено островърха, сърповидно извита, в основата с тънки нокти, розова, рядко бяла, гола.

Бобът 6-9 мм дълъг и 3-5 мм широк, яйцевиден, изправен, с елиптично напречно сечение, късо островръх, неприщъпнат, гъсто жлезисто влакнест, 1-2 (З)-семенен, по-къс или равен на чашката. Семената до 2,5 мм в диаметър, лещовидно бъбрековидни, по повърхността ситно зърнести.

Цъфти от юни-септември².

Местообитание

Влажни ливади, по пясъците край реките, из храсталаците и край горите, рядко като заплевелител в културите, в равнините и планините³.

Разпространение в България

Разпространено в цялата страна от морското равнище до 1600 м надморска височина⁴.

Общо разпространение

Европа, Кавказ, Централна и Югозападна Азия, Индия⁵.

Забележка

Ononis arvensis образува заедно с Ononis spinosa и Ononis repens родствена група, от която в Южна Европа се срещат множество преходи. Основен разграничителен белег са броят на цветовете и структурата на съцветието (при Ononis arvensis цветовете са обикновено по два в повече или по-малко сбити съцветия, а у Ononis spinosa и Ononis repens са единични в рехави съцветия) и съотношението между чашката и боба. Поради значителната изменчивост се срещат форми с гъсти съцветия и единични цветове. Силно варира също наличието на бодли, техният размер и гъстота, както и степента и характерът на индументума. У типичния О. arvensis липсват бодли и индументумът не е силно изразен, докато в редица разновидности се наблюдават различни степени на овласяване и изразеност на бодлите. При този вид се срещат също форми с бели цветове⁶.