Едногодишни, двугодишни или няколкогодишни тревисти растения. Листата са тройни. Листчетата по ръба повече или по-малко назъбени, средното листче на по дълга дръжка. Прилистниците са линейно клиновидни до шиловидни, целокрайни или назъбени. Цветовете са разположени в гроздовидни, повече или по-малко удължени съцветия. Чашката звънеста, с 5 жилки и 5 повече или по-малко равни помежду си триъгълно ланцетни зъбчета. Венчето бяло или жълто, много по-дълго от чашката, опадващо. Флагчето елиптично или обратно яйцевидно, в основата най-често стеснено. Бобът е кълбест до яйцевиден, по-рядко ланцетно ромбичен, изправен или увиснал, неразпукващ се или рядко слабо разпукващ се. Семената едно или две, рядко повече. Опрашват се от насекоми, размножават се със семена. [Кожухаров, Ст. 1976. В: Флора на Народна република България, том VI. Издателство на БАН. София].
Фуражни растения, в ливадите и пасищата, като сено и силажни. Някои са първокласни медоносни растения. Използват се в народната медицина. Всички наши видове съдържат голямо количество кумарин [Кожухаров, 1976].
В България са установени 4 вида [Кожухаров, 1976].
Бяла комунига - Melilotus albus
Неаполска комунига - Melilotus neapolitanus