БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Клинавиче

Astragalus glycyphyllos

Снимки на Клинавиче (Astragalus glycyphyllos)

Astragalus glycyphyllos Astragalus glycyphyllos Astragalus glycyphyllos Astragalus glycyphyllos Astragalus glycyphyllos Astragalus glycyphyllos Astragalus glycyphyllos

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Клинавиче, Сграбиче, Орлови нокти, Сладколистен клин, Клинавче.


Латинско име

Astragalus glycyphyllos L. - чете се "астрагалус глицифилос".


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.


Описание и разпознаване

Многогодишно тревисто растение. Стъблото е силно разклонено от основата си с голям брой приповдигащи се или лежащи разклонения, дълги от 30 до 150 cm. Листата са последователно разположени, сложни, нечифтоперести с 4-8 двойки листчета, дълги 2-6 cm. Прилистниците са 1,5-2,5 cm дълги. Цветовете са събрани в многоцветни гроздовидни съцветия с дължина 2-6 cm, разположени на дръжки в пазвите на листата. Венчето на цветовете до 15 mm дълго, зеленикавожълто. Плодовете 3-4 cm дълги, линейно продълговати, сърповидно извити бобове със вдлъбнат шев от долната си страна. Цъфти юни-август[1].


Местообитание

Тревисти места, гори и храсталаци[2].


Разпространение в България

Установен е в цялата страна между 0 и 2000 метра надморска височина[3].


Общо разпространение

Европа и Мала Азия.


Значение

Лечебно растение[4].


Употребяема част за лечебни цели (билка)

Стрък с плодове от клинавиче - Herba cum fructicibus Astragali glycyphylli[5].


Време и начин на бране на билката

Билката се събира в края на цъфтежа и образуване на плодовете. С остър нож или овощарска ножица се отрязват връхните части на плодоносните клонки с дължина до 30 cm. Да не се берат грубите приосновни части на растението, както и стръкове нападнати от болести. Набраните стръкове се поставят рехаво в кошници, кошове и други съдове, непозволяващи запарването им[6].


Първична обработка на билката

Събраните стръкове от клинавиче се разстилат на тънък (3-5 cm) пласт върху рамки, постелки или стилажи и се сушат на сянка в сухи проветриви помещения или под навеси. В началото на сушенето, докато завяхнат стръковете се обръщат 1-2 пъти. След това не се обръщат, за да не се оронят листата и плодовете. Билката е изсушена, когато стъблата при огъване се чупят[7].


Лечебно действие и приложение

Клинавичето има отхрачващо, диуретично, слабително, потогонно, противовъзпалително, лактогонно и анаболно действие. Използва се като отхрачващо средство при катари на горните дихателни пътища, като диуретично средство при заболявания на бъбреците и пикочните пътища. Действа болкоуспокояващо при радикулит, ревматизъм, ставни заболявания и коремни болки. Препоръчва се за увеличаване на млякото при кърмачки, при болезнена и нередовна менструация, срещу безплодие, маточни заболявания, бяло течение и за ускоряване на родовата дейност[8].


Начин на приложение

Прилага се под формата на извлек - 2 чаени лъжички от билката в 250 ml вода. Изпива се за 1 ден[9]. Лечение да се извършва само под лекарски контрол!



Вижте също

Дърветата в България


Източници на информация

[1] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.

[2] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

[3] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.

[4] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.

[5] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.

[6] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.

[7] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.

[8] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.

[9] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.


Astragalus glycyphyllos in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2007 - 2018 BGflora.net

ban