БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Айтоски клин

Astracantha aitosensis

Снимки на Айтоски клин (Astracantha aitosensis)

Astracantha aitosensis Astracantha aitosensis Astracantha aitosensis Astracantha aitosensis Astracantha aitosensis Astracantha aitosensis Astracantha aitosensis Astracantha aitosensis

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Айтоски клин, Айтоско клинавче, Айтоски генгер.


Латинско име

Astracantha aitosensis (Ivan.) Podl. - чете се "астраканта айтозензис", растението носи името на град Айтос, от където е описано за науката и където единствено расте. Среща се и под името Astragalus aitosensis.


Природозащитен статут и заплахи

ЗАЩИТЕН вид от Закона за биологичното разнообразие. Видът е включен и в приложението към Резолюция № 6 (1998) на Постоянния комитет на Бернската конвенция. Растението формира подлежащото на опазване в мрежата НАТУРА 2000 природно местообитание - 4090 Ендемични оро-средиземноморски съобщества от ниски бодливи храстчета.

В Червена книга на Република България - 2010 година, видът е с категория "застрашен" [Ива Апостолова. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ], при възприети в тази книга следните категории на застрашеност: изчезнал, регионално изчезнал, критично застрашен, застрашен и уязвим. В същият източник като заплахи за вида е посочено:

"Урбанизацията в района около гр. Айтос, пожари, залесяване с иглолистни култури, интензивна паша, промени в земеползването и разораване на терените, разработване на каменни кариери".


Описание и разпознаване

Айтоският клин е бодливо плътнотуфесто храстче. Стъблата гъсто разклонени, 30 - 50 cm високи. Клонките 3-8 cm дълги, силно сближени; междувъзлията вълнести, гъсто покрити с бодливите оси на листата и с прилистници. Листата са сложни, чифтоперести, 2-4 cm дълги, листчетата са 4-5 двойки, 10-16 mm дълги, 2-3 mm широки, с ланцетна форма, на върха бодилесто заострени, насочени с върховете си нагоре, от двете си страни гъсто сиво напластени. Цветовете са приседнали по двойки, сбити в дъното на листните пазви. Венчето белезникавожълто, флагчето му e дълго между 14 и 18 mm. Цъфти юли-юли.


Местообитание

Силно ерозирани андезитни, по-рядко варовикови терени.


Разпространение в България

Видът расте единствено в околностите на град Айтос.


Общо разпространение

Български ендемит - установен е единствено в България.



Astracantha aitosensis in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2007 - 2015 BGflora.net

ban