БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Айтоски клин, Айтоско клинавче, Айтоски генгер.
Astracantha aitosensis (Ivan.) Podl. - чете се "астраканта айтозензис", растението носи името на град Айтос, от където е описано за науката и където единствено расте. Среща се и под името Astragalus aitosensis.
ЗАЩИТЕН вид от Закона за биологичното разнообразие. Видът е включен и в приложението към Резолюция № 6 (1998) на Постоянния комитет на Бернската конвенция. Растението формира подлежащото на опазване в мрежата НАТУРА 2000 природно местообитание - 4090 Ендемични оро-средиземноморски съобщества от ниски бодливи храстчета.
В Червена книга на Република България - 2010 година, видът е с категория "застрашен" [Ива Апостолова. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ], при възприети в тази книга следните категории на застрашеност: изчезнал, регионално изчезнал, критично застрашен, застрашен и уязвим. В същият източник като заплахи за вида е посочено:
"Урбанизацията в района около гр. Айтос, пожари, залесяване с иглолистни култури, интензивна паша, промени в земеползването и разораване на терените, разработване на каменни кариери".
Айтоският клин е бодливо плътнотуфесто храстче. Стъблата гъсто разклонени, 30 - 50 cm високи. Клонките 3-8 cm дълги, силно сближени; междувъзлията вълнести, гъсто покрити с бодливите оси на листата и с прилистници. Листата са сложни, чифтоперести, 2-4 cm дълги, листчетата са 4-5 двойки, 10-16 mm дълги, 2-3 mm широки, с ланцетна форма, на върха бодилесто заострени, насочени с върховете си нагоре, от двете си страни гъсто сиво напластени. Цветовете са приседнали по двойки, сбити в дъното на листните пазви. Венчето белезникавожълто, флагчето му e дълго между 14 и 18 mm. Цъфти юли-юли.
Силно ерозирани андезитни, по-рядко варовикови терени.
Видът расте единствено в околностите на град Айтос.
Български ендемит - установен е единствено в България.