БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Синьоглавче

Succisa pratensis

Снимки на Синьоглавче (Succisa pratensis)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Синьоглавче, Обикновено синьоглавче, Ливадно синьоглавче.

Латинско име

Succisa pratensis Moench - чете се "сукция пратензис".

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Синьоглавчето е многогодишно тревисто растение. Стъблото е изправено, разклонено, голо или влакнесто, високо от 50-150 cm. Приосновните листа с къси дръжки, елиптично-ланцетни, целокрайни, а стъблените са 2-3 двойки, ланцетни, сраснали в основата си, голи. Кошничката кълбеста. Прицветниците ресничести. Външната чашка с 4 ребра и 8 бразди, вътрешната дисковидна, с 4-5 четинки. Венчето синьовиолетово, около 10 mm дълго. Цъфти юли-октомври^[1].

Местообитание

Влажни ливади^[2].

Разпространение в България

Карта показваща естественото разпространение на Синьоглавчето по флористични райони (оцветените в сиво)^[3]:

Расте между 500 и 2900 метра надморска височина^[4].

Общо разпространение

Европа^[5].

Стопанско значение

Медоносно растение^[6].

Вижте още

Високопланинските растения в България

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Източници на информация

[1] Китанов, Б. & И. Пенев. 1963. Флора на Витоша. Изд. "Наука и изкуство". София.

[2] Китанов, Б. & И. Пенев. 1963. Пос. източник.

[3] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие". София.

[4] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Пос. източник.

[5] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Пос. източник.

[6] Китанов, Б. & И. Пенев. 1963. Пос. източник.

Еволюционната теория е лъжа!

Абортът е убийство!