Лютива тлъстига.
За всички известни народни имена на растението - вижте най-долу на страницата.
Sedum acre L. - чете се "седум акре".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие. При събиране на растението за лечебни цели трябва да се оставят поне 1/3 от растенията с развити цветоносните стъбла, за да се осигури семенното размножаване на вида[1].
Многогодишно тревисто растение с тънко, разклонено коренище с къси отчасти подземни издънки. Стъблата са разклонени от основата, полегнали или възходящи и са два типа: цветоносни - носещи цветовете и стерилни - без цветове. Цветоносните стъбла са възходящи или изправени, 5-15 cm високи, голи, разклонени. Листата на цветоносните стъбла са последователни, раздалечени, 2-5 mm дълги и 2-3 mm широки, яйцевидни, месести; върху стерилните стъбла листата са плътно, керимидообразно наредени. В основата на цветоносните стъбла се запазват изсъхнали ципести листа. Цветовете са 5 делни събрани във връхни съцветия. Венчелистчетата са 5 дълги от 5 до 10 mm, златистожълти. Тичинките 10, малко по-къси от венчето. Цъфти май-август[2].
Каменисти и скалисти места.
Установен е в цялата страна. От 0 до 2000 метра надморска височина[3].
Европа, Югозападна Азия и Северна Африка[4].
Растението е лечебно, декоративно, медоносно и ☠отровно☠[5].
Стрък от лютива тлъстига - Herba Sedi acris.
Стръковете от лютивата тлъстига се събират от средата на пролетта до края на лятото по време на цъфтеж. Брането се извършва в сухо време, след вдигане на росата, най-добре в сутрешните часове, когато съдържанието на биологично активни вещества е най-високо. С нож или ножица се отрязва цялата надземна част, като се внимава да не се изтръгне коренището. При брането да не се пипат очите, носът и други нежни части на кожата и тялото, защото свежия сок от растението може да предизвика възпаление[6].
Билката се суши в силно проветриви помещения или под навеси. Стръковете се разстилан на много тънък пласт (1-2 cm). Стръковене и листата са с високо водно съдържание и сушенето става бавно. През първата седмица билката се обръща всеки ден, след това обръщанията се разреждат в зависимост от състоянието на билката и времето. Материала е изсушен, когато листата при стриване не се размазват[7].
Лютивата тлъстига има хипотензивно и общоукрепващо действие[8]. Поради отровността на растението да се използва само по лекарско предписание и под лекарски контрол!
За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: горчив дебелец; дебела драгана; див пилер; желти кози бизки; желто прозориче; жълт дебелец; кози бизки; кози цицки; копнеж (Драгоман и Църклевии - Соф.); лют зидар; прозориче; цицки; червекова горчилка; яреч[9].
[1] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.
[2] Асенов & кол., 1998. Пос. източник.
[3] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[4] Вълев, Ст. 1970. Семейство Дебелецови-Crassulaceae В: Флора на Н. Р. България, том ІV, София.
[5] Делипавлов & кол., 2003. Пос. източник.
[6] Асенов & кол., 1998. Пос. източник.
[7] Асенов & кол., 1998. Пос. източник.
[8] Асенов & кол., 1998. Пос. източник.
[9] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София.