БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Пясъчна метла.
Kochia laniflora (S. G. Gmel.) Borbás - чете се "кохиа ланифлора". Среща се и под името Bassia laniflora (S. G. Gmel.) A. J. Scott.
Пясъчната метла НЕ е защитена от Закона за биологичното разнообразие.
Пясъчната метла е едногодишно тревисто растение. Стъблата тънки, тревисти, жълтозелени или червеникави, дълги 5–60 cm, прости или от основата с няколко плодоносни възходящи разклонения, повече или по-малко гъсто покрити с къси прави или къдрави власинки. Листата са последователно разположени, приседнали, целокрайни, линейно шиловидни или линейно нишковидни, меки, зелени, възмесести, малко или много гъсто покрити с къси прави власинки, от долната страна с надлъжна бразда, 9-25 mm дълги и 1 mm широки. Цветовете по 1-3 в главести групи, приседнали върху стъблото в пазвите на стъбловите листа. Околоцветникът при плода 4-6 mm в диаметър, петделен, гъсто покрит със стърчащи власинки, дяловете яйцевидни, на гърба с широки до 1 mm, криловидни, триъгълни, лопатовидни или ромбични, голи, ципести, жълтеникавобели с тъмночеревеникаво жилкуване придатъци. Плодът сплеснат. Семето кафяво, яйцевидно, валчесто 1,5-2 mm дълго, голо, гладко. Цъфти май-септември.
Източници на информация:
Песъкливи места край морето и край реките във вътрешността на страната [Йорданов & Кузманов, 1966].
Установена е в следните флористични райони: Черноморско крайбрежие, Дунавска равнина (Ломско, Свищовско, западно от Видин), Струмска долина (северно от Гара Пирин); от 0 до 350 метра надморска височина.
Карта показваща разпространението на Пясъчната метла по флористични райони:
Картата и информацията за разпространението в България са според: Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София; Йорданов & Кузманов, 1966.
Централна и Източна Европа, Средиземноморие, Югозападна и Централна Азия и Сибир [Йорданов & Кузманов, 1966].
