Viscaria vulgaris Roehl. - чете се "виска́риа вулга́рис"3. Видовото име vulgaris означава "обикновен"4.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Лепилото е многогодишно тревисто растение, достига височина от 0.3 до 1 m. Стъблото голо (без власинки), под горните възли лепкаво и червено до черно. Чашката на цветовете с 10 ребра. Венчелистчетата пурпурни, по-рядко бели, с израстъци при основата на петурата. Плодникът с 5 стълбчета. Плодната кутийка разположена върху плодна дръжка (карпофор), при основата си 5-гнездна и се отваря на върха с 5 зъбчета. Семената бъбрековидни, грапави. Цъфти май-август5.
В храсталаци, по тревисти места и ливади6, светли гори, скални поляни7.
Установяван е в цялата страна от 0 до 1500 метра надморска височина8. Разновидността Viscaria vulgaris var. oreophila расте и над 2000 метра надморска височина9.
Европа (с изключение на крайните югозападни, северни и североизточни части), Кавказ, Западен Сибир10.
Лепкавите участъци по стъблото на Лепилото, на които растението дължи името си, са за защита на цветовете и изобщо на растението от насекоми, особено от мравки, които при други растения "крадат" от нектара на цветовете, без при това да извършват опрашване. Лепкавия участък от стъблото на Лепилото не позволява изкачването на мравките до цветовете и така те остават защитени11.
Декоративно растение. Особено пригодно за изкуствените скални групи. Медоносно, получава се лимоненожълт мед и малко количество прашец. Създадени са и градински форми12.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Делипавлов, Д., И. Чешмеджиев, М. Попова, Д. Терзийски, И. Ковачев. 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
2 Стоянов, Н. 1966. В: Флора на Народна Република България, том III, издателство на БАН, София.
3 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, изд. Матком.
4 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
5 Източници на информацията за описанието:
6 Делипавлов & кол. 2003. Пос. източник.
7 Стоянов, Н. 1966. Пос. източник.
8 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
9 Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Високопланинските растения в България. Изд. "Наука и изкуство". София; К. Методиев - собствено наблюдение.
10 Стоянов, Н. 1966. Пос. източник.
11 Viscaria vulgaris (clammy-campion): Go Botany.
12 Стоянов, Н. 1966. Пос. източник.