Шипчести ушици.
Lappula squarrosa (Retz.) Dumort. - чете се "ла́пула скваро́за"1. Видовото име squarrosa означава "стъчащ", "шипчест", "със стърчащи люспи"2.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Шипчестите ушици е едногодишно тревисто растение. Коренът слабо развит. Обикновено зелени разпръснато до гъсто, право, разперено или прилегнало влакнести растения. Стъблото единично, 10-60 см високо, право, в горната си част разклонено, в основата с приосновни листни розетки, често изсъхващи по време на цъфтеж. Листата 2-8 см дълги, 3-10 мм широки, ланцетни или линейно ланцетни, гъсто разположени по стъблото, долните на къси дръжки, горните приседнали, от двете си страни влакнести. Цветовете събрани в къси съцветия. Прицветниците дълги, линейни. Цветните дръжки до 4 мм дълги, прави. Чашката при цвета 1,5-3,0 мм дълга, при плода до 4-6 мм, разрастваща се, дяловете линейни, затъпени, завиващи се надолу в плод. Венчето 4-5 мм дълго, светлосиньо, фуниевидно звънчевидно, 2-4 мм в диаметър, с яйцевидно закръглени дялове, по-къси от тръбицата. Стълбчето късо, скрито между орехчетата. Орехчетата 2,5-4,0 мм дълги, яйцевидно тристенни, отгоре дребно брадавичести, по ръбовете с 2-3 реда еднакви по дължина шипчета; тези на външния ред разширени и свързани в основата, останалите свободни; дискът продълговат с едри бели брадавички, често с късо влакнесто връхче. Цъфти май-септември3.
По сухи каменисти и тревисти места като плевелно и рудерално растение в равнините, предпланините и планините4.
В цялата страна от морското равнище докъм 1500 метра надморска височина5.
Европа (без най-северните и западните части), Кавказ, Югозападна и Средна Азия, Сибир, Северна Америка6.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 Петрова, А. 1989. Във: Флора на Народна Република България, том IX. Изд. на БАН, София.
4 Петрова, А. 1989. Пос. източник.
5 Петрова, А. 1989. Пос. източник.
6 Петрова, А. 1989. Пос. източник.