БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Обикновен оман, Късолъчест оман.
Inula conyza (Griess.) DC. - чете се "и́нула кони́ца1.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Обикновеният оман е многогодишно тревисто растение. Отличителни белези на вида са, че яйчниците и плодосемките са влакнести, езичестите цветове не са по-дълги от обвивните листчета. Средните и горни стъблови листа не са стъблообхващащи, не са низбягващи; обвивните листчета са простовлакнести. Следва подробното описание:
Коренът масивен, слабо вдървенял, често на върха удебелен, с останки от люспи, с шнуровидни странични корени.
Стъблото единично, (15) 30-80 (120) см високо, цилиндрично, надлъжно наребрено, обикновено облистено до върха, плътно, зелено или червеникавозелено, влакнесто до вълнестовлакнесто, във връхната част повече или по-малко разклонено.
Долните листа елиптични или продълговатоелиптични до ланцетни, 9-13 (18) см дълги и 2-7 см широки, в основата стеснени в 5-7 см дълги дръжки; средните и горните листа в основата клиновидно стеснени, почти приседнали до приседнали, нестъблообхващащи; всички островърхи до възтъпи, отгоре зеленикави, с къси прости власинки, отдолу сивозелени, гъстовлакнести до вълнестовлакнести, власинките в основата едва разширени.
Кошничките обратно-коничнозвънести, 0,5-1,2 см в диаметър, многоцветни, обикновено многобройни, поединично на къси влакнести дръжки, образуващи рехави до сбити връхни полущитовидни метличести сложни съцветия.
Обвивните листчета в 5-6 реда, прилегнало-късовлакнести, при узряването на плодовете изправени; външните продълговатояйцевидни до триъгълни, 3-5 мм дълги и 1,2-1,5 мм широки, тревисти, по ръба ципести, ресничести, в основата светли, със средна зелена ивица, на върха заострени, зелени едва подвити назад; средните и вътрешните линейноланцетни, 8-12 мм дълги и 1 мм широки, възципести, прави.
Цветовете жълти; езичестите малобройни, в един ред, с езиче до 1 мм дълго, по-къси от обвивните листчета; тръбестите многобройни, 5-7 мм дълги.
Плодосемките цилиндрично-призматични, на върха и в основата отсечени, 2-2,5 мм дълги, тъмнокафяви, фино-надлъжнонаребрени, в горната половина (или само на върха) гъсто-късовлакнести.
Хвърчилката от 30, бели до кафеникави, фино напилени, в основата сраснали, 6-7 мм дълги власинки2.
Цъфти от юли-септември.
Разредени гори и храсталаци, горски поляни и горски покрайнини, по речни долини и открити скалисти и каменисти терени, в равнините и планините3.
Установен е в цялата страна от морското равнище до 1500 метра надморска височина4.
Западна, Централна и Южна Европа, Кавказ, Югозападна Азия, Западно Средиземноморие (Алжир)5.
Карта на общото разпространение на Обикновения оман (в зелено е естественото разпространение, а в лилаво, където е въведен от човека)6:
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Кузманов, Б. 2012. В: Флора на Република България. Том XI. Изд. на БАН, София.
3 Кузманов, Б. 2012. В: Флора на Република България. Том XI. Изд. на БАН, София.
4 Кузманов, Б. 2012. В: Флора на Република България. Том XI. Изд. на БАН, София.
5 Кузманов, Б. 2012. В: Флора на Република България. Том XI. Изд. на БАН, София.
6 Pentanema squarrosum (L.) D.Gut.Larr., Santos-Vicente, Anderb., E.Rico & M.M.Mart.Ort. | Plants of the World Online | Kew Science.