Лъжливопазвена метличина, Дългогрудеста метличина.
Centaurea pseudoaxillaris Stef. & T. Georg. - чете се "центауреа псевдоаксиларис".
Видът е ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие - включен е в Приложение № 3 на закона.
В Червена книга на Република България, видът е с категория "критично застрашен"[1]. В същият източник като заплахи за вида са посочени:
"Унищожаване на характерните местообитания – ксеротармните дъбови гори, изключително ниската численост и слабите възобновителни и миграционни възможности на вида. Привързаността към специфичен, застрашен хабитат".
Многогодишно тревисто растение. Корените грудковидно задебелени, дълги до 20 см. Височината на стъблото 15 - 35 см. Листата тясноланцетни, целокрайни. Придатъците на обвивните листчета на кошничката са низбягващи - продължават и по ръба на листчетата. Цъфти през месеците май - юни[2].
Из тревисти места и по периферията на каменисти поляни в разредени дъбови и смесени гори и храсталаци, в равнините и предпланините[3].
Български ендемит - разпространен единствено в България.
В последно време този вид в специализираната литература се среща с името Cyanus pseudoaxillaris (Stef. & T. Georgiev) Holub.
[1] Светлана Банчева. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
[2] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[3] Светлана Банчева. 2015. пос. изт.
[4] Светлана Банчева. 2015. пос. изт.