Източна метличина.
Centaurea orientalis L. - чете се "центауреа ориенталис".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Многогодишно тревисто растение високо от 0,6 до 1,2 m. Придатъците на листчетата от обвивката са закръглени или яйцевидни, тъпи, жълти или кафяви, късо ресничести назъбени. Цъфти юни-август[1].
Варовити тревисти скалисти места[2].
Видът е установен в следните флористични райони: Черноморско крайбрежие, Североизточна България, Дунавска равнина, Пребалкан, Стара Планина, Знеполски район, Родопи (средни) и Тракийска низина между 0 и 1500 метра надморска височина[3].
Карта показваща разпространението на Източната метличина по флористични райони (оцветените в сиво)[4]:
Източната метличина е растение с декоративни качества[5].
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[2] Делипавлов & кол., 2003. Пос. източник.
[3] Делипавлов & кол., 2003. Пос. източник.
[4] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
[5] К. Методиев - собствено наблюдение.