Манагетова метличина, Пиринска метличина.
Centaurea mannagettae Podp. - чете се "центауреа манагете". Среща се изписано и като C. mannagetae.
Видът е ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие - включен е в Приложение № 3 на закона.
В Червена книга на Народна Република България - том 1, видът е категоризиран като "рядък" (при три категории - рядък, застрашен и изчезнал)[1].
В Червена книга на Република България, видът е с категория "застрашен"[2]. В същият източник като заплахи за вида са посочени:
"Намаляването на заеманата площ вследствие на усвояване на територии за лозарство по Бесапарските ридове, добив на инертни материали, ерозия. Ниският възобновителен и миграционен потенциал на вида и специфичният хабитат, към който е привързан; ограниченото разпространение".
Многогодишно тревисто растение. Височината на стъблото 20-50 см. Листата пересто изрязани. Придатъците на върха на обвивните листчета на кошничката тяснотриъгълни, ръждивокафяви, с дълги реснички по края, без или с късо бодилче на върха. Хвърчилката на плода малко по-дълга от него. Цъфти през месеците юни - август [3].
Сухи, варовити и каменисти места[4].
Славянка, Пирин (х. Яворов, Пеещите скали, Бялата вода, склоновете над Банско), Рила, Тракийска низина (Бесапарските ридове) и Тунджанска хълмиста равнина (Тополовград); 300–1400 метра надморска височина[5].
България и Република Македония[6].
Видът, според някои автори, се разделя на два подвида: Centaurea mannagettae subs. pirinica (D. Jord.) Koz. и Centaurea mannagettae subs. mannagetae. В Приложение № 3 на Закона за биологично разнообразие (2006) видът е включен като подвидът Centaurea mannagettae subs. pirinica с българско име Пиринска метличина.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Червена книга на Н. Р. България том 1. Растения. 1984. Издателство на БАН.
[2] Светлана Банчева. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
[3] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[4] Делипавлов & кол., 2003. Пос. източник.
[5] Светлана Банчева. 2015. Пос. източник.
[6] Светлана Банчева. 2015. Пос. източник.