Алпийско димитровче (Алпийски звездел).
Aster alpinus L. - чете се "а́стер алпи́нус"1.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Многогодишно тревисто растение. Коренището дебело, разклонено. Стъблото 5-25 cm високо. Приосновните листа продълговато обратно яйцевидни, с дръжки, тъпи, целокрайни, влакнести; стъблените продълговатоланцетни, последователни, приседнали. Цветните кошнички едри, до 4,5 cm в диаметър, разположени по една на върховете на цветоносните стъбла. Обвивните листчета влакнести. Средните тръбести цветове жълти, периферните езичести, синьовиолетови до синьорозови, разположени в един ред, около 2 cm дълги. Плодът с хвърчилка от власинки. Цъфти юни - август2.
Скали и скалисти места3.
Установен е в следните флористични райони: Родопи (средни), Пирин, Рила и Стара Планина (средна)4; между 1400 и 2900 метра надморска височина5.
Планините в Европа, Западна Азия6.
Декоративно растение.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Високопланинските растения в България. София.
3 Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
4 Делипавлов & кол., 2003. Пос. източник.
5 Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Пос. източник.
6 Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Пос. източник.