БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
Северно изтравниче.
Asplenium septentrionale (L.) Hoffm. - чете се „аспле́ниум септентриона́ле“. Видовото име septentrionale се превежда „северен“, което е изведено от Septentriones – латинското име на съзвездието Голяма мечка1. Septentriones буквало означава 7 звезди, тъй като съзвездието има 7 големи звезди.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Северното изтравниче е многогодишна тревиста папрат, дълга от 5 до 30 cm.
Коренището късо, вилужно разклонено, покрито с кафяви линейни люспи.
Листата с дълги дръжки, кожести, презимуващи, матови, голи, разделени на 2-5 линейно извити делчета, в основата си тясно клиновидно стеснени и продължени в дръжчици, в горната част заострени, целокрайни или вилужно врязани на шиловидни изрезки, околовръст надебелени. Жилките повторно лъжедихотомично разклонени.
Сорите тясно линейни и при узряване покриват цялата долна страна.
Индузиите целокрайни.
Спорите кафяви, яйцевидно бъбрековидни, по повърхността брадавичести.
Спороноси от юни до септември2.
В пукнатините предимно на силикатни скали, но не много рядко и по варовити скали3.
Среща се във всички наши по-високи и по-ниски планини и предпланини между 100 и 2000 метра надморска височина4.
Карта на общото разпространение на Северното изтравниче5 (в зелено е показано естественото разпространение, а в червено, където е изчезнал):

Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство „Матком“, София.
2 Йорданов, Д. (ред.). 1963. Флора на Народна Република България. Том I. Издателство на БАН. София.
3 Йорданов, Д. (ред.). 1963. Пос. източник.
4 Йорданов, Д. (ред.). 1963. Пос. източник.
5 Asplenium septentrionale (L.) Hoffm. | Plants of the World Online | Kew Science.