Коренището вретеновидно или почти цилиндрично. Стъблото наребрено и набраздено, разклонено в горната част или в основата и горната част, равномерно или в основата по-гъсто твърдо остро четинесто или в основата просто, меко, нагоре твърдо, четинесто влакнесто. Листата перести до двойно перести; крайните дялове ланцетни до широко елипсовидни, назъбени. Сложните сенници и сенниците с обвивка от тревисти листчета. Чашката развита, чашелистчетата неравни, запазващи се при плода. Венчелистчетата сърцевидни до основата или средата двуделни, завити навътре, розови, бели или жълтеникави, голи или влакнести от външната страна, при външните цветове по-големи. Плодът елипсовиден до закръглен, сплеснат, покрит с остри прилегнали или мехурести власинки, страничните ребра силно удебелени, набръчкани, напречно наделени или гладки1.
В България естествено разпространени са 2 вида.
Едра нузла - Tordylium maximum
1 Пеев, Д. 1982. В: Флора на Народна Република България, том VIII, издателство на БАН, София.