Едра нузла, Обикновена нузла.
Tordylium maximum L. - чете се "торди́лиум ма́ксимум"1. Видовото име maximum означава "най-голям, едър"2.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие3.
Едрата нузла е едногодишно или двугодишно тревисто растение.
Коренището вретеновидно, 0,5-1,0 см в диаметър, корените нишковидни.
Стъблото 40-100 см високо, разклонено в горната част, ясно наребрено и набраздено, неподуто във възлите, равномерно или в основата по-гъсто, отклонено надолу, остро четинесто влакнесто, зелено.
Листата 1,5-15 см дълги, 1-9 см широки, яйцевндни до широко яйцевидни, перести до двойно пересто наделени, покрити с гъсти четинести власинки; главните дялове 0,5-6 см дълги, 0,4-1,5 см широки, ланцетни до широко елипсовидни, неправилно разредено назъбени, междинните дялове (ако има) със същата форма.
Приосновните листа на 1,5-3 см дълги дръжки, основата им сърцевидна или клиновидна. Горните стъблови листа на 0,7-1,2 см дълги дръжки, преминаващи в листно влагалище.
Влагалищата къси, триъгълни, с неясни ребра, покрити в долната си част с двойно или тройно по-дълги, по средата с еднакви на стъбловите власинки.
Сложният сенник с 5-10 главни неравни помежду си лъчи, 2-12 мм дълги, при плодоношение удължаващи се двойно, покрити с гъсти шиповидни власинки, с обвивка от 5 до 7, неопадащи тревисти листчета, дълги от 2 до 9 мм и от 0,6 до 1 мм широки, линейно ланцетни, гъсто шиповидно влакнести.
Сенниците с 5-10 цвята; прицветниците 3-7 на брой, линейно ланцетни, 1,5-2,5 мм дълги и 0,5-0,8 мм широки, гъсто шиповидно влакнести.
Цветните дръжки 0,5-1,5 мм, при плодоношение удължаващи се незначително, гъсто шиповидно влакнести.
Чашковите зъбци ланцетни, покрити с четинки.
Периферните цветове 6-8 мм в диаметър, несиметрични, венчелистчетата им 3,5-5,5 мм дълги, 3-4 мм широки, сърцевидни, почти до основата двуделни; вътрешните цветове 1,8— 2,5 мм в диаметър, венчелистчетата им 0,8-1,2 мм дълги и 0,5-0,8 мм широки, сърцевидни, до ½ наделени, бели или розови, по външната повърхност с остри власинки.
Плодовете закръглени или широко елипсовидни, прилегнало остро влакнести; мерикарпиите 4-8 мм дълги, 3,8-7,5 мм широки, с 3 неясни нишковидни ребра по външната и с 1 ребро и 2 прилежащи до страничните по вътрешната повърхност; страничните ребра силно подути, слабо прищъпнати или гладки; каналите 4 по външната и 2 по вътрешната повърхност; стилоподиумът късо коничен.
Синори, крайпътни канавки, по тревисти и храсталачни места6.
Разпространен в цялата страна от морското равнище до 1000 метра надморска височина7.
Карта на общото разпространение на Едрата нузла (в зелено е естественото разпространение, а в лилаво, където е въведен от човека)8:
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник .
3 Закон за биологичното разнообразие.
4 Пеев, Д. 1982. В: Флора на Народна Република България, том VIII, издателство на БАН, София.
5 К. Методиев.
6 Пеев, Д. 1982. Пос. източник.
7 Пеев, Д. 1982. Пос. източник.
8 Tordylium maximum L. | Plants of the World Online | Kew Science.