Бучиниш

Conium maculatum

Снимки на Бучиниш (Conium maculatum)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Бучиниш, Петнист Бучиниш.

Латинско име

Conium maculatum L. - чете се "кониум макулатум". "Макулатум" означава "петнист" на латински - наречен е така поради петната по стъблото.

Съкращението "L." в научното име на вида показва името на учения описал растението за науката. В случая това е шведският ботаник Карл Линей, основателят на съвременната научна класификация на растенията и животните. Името му на латински е Carl Linnaeus - оттам и съкращението L.=Linnaeus. При произнасянето на научното име на растението - името на автора, който го е описал, обикновено не се чете^[1].

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие. Обикновен вид.

Описание и разпознаване

Бучинишът е едногодишно или двугодишно тревисто растение с характерна неприятна миризма наподобяваща урина от мишка. Стъблото е кухо, с червени петна, достига височина 2,5 m. Листата са сложни - перести. Венчелистчетата на цветовете бели. Неузрелите плодовете са с назъбени ребра. Зрелите плодовете 2,5-3,5 mm дълги и толкова широки, широко яйцевидни до почти кълбовидни, сивозелени до сивокафяви. Всеки мерикарпий с по 5 главни ребра. Цъфти през месеците юни - август^[2].

Местообитание

Край пътища, изоставени ниви, пустеещи места, край огради, торища и други подобни^[3]^[4].

Разпространение в България

Установен е в цялата страна - от 0 до 1200 m надморска височина^[5].

Общо разпространение

Европа и Азия - пренесен от човека и в други континенти.

Значение

☠Силно отровно растение!☠^[6]

Макар че се смята за лечебно растение (Herba Conii maculatii), поради отровността му следва да се употребява с изключително внимание и под лекарски контрол. В народната медицина се прилага външно във вид на лапи при ревматизъм, подагра, лимфатични възпаления, кожни заболявания и други.

Отровно е цялото растение. Отровните съставки са различни алкалоиди, сред които аконин (смъртоносна доза 0,5-1 g), коницеин (смъртоносна доза 0,15 g) - с действие подобно на курарето и други^[7]. Отравяния се получават при объркване на семената на бучиниша с копър или други подправки от семейство Сенникоцветни, при поглъщане от деца при игра с растението, а също от мляко от крава пасла Бучиниш.

Признаците на отравяне с Бучиниш са: гадене, повръщане, бледа кожа, слюнотечение, световъртеж, смутено гълтане, възбуда и гърчове преминаващи в загуба на съзнанието и парализи. Характерен е възходящия ход на парализата. Установява се също: мускулна слабост, сърдечна аритмия, подтискане и спиране на дишането, разширени зеници, птоза на клепачите^[8]. При контакт на кожата със сок от растението се развива дерматит^[9].

Първа помощ при отравяне с Бучиниш включва: стомашна промивка с 0,02-0,005% воден разтвор на калиев хипреманганат, медицински въглен, солево очистително, фенобарбитал^[10].

Бележки

Сократ (470-399 пр. Рождество Христово) е осъден на смърт чрез отравяне. Присъдата е изпълнена като Сократ изпива чаша с извлек от Бучиниш.

Други български народни имена

За този вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: Балдаран; Балдъран; Бозей (гр. Прилеп) Боли-глава; Бочениш; Бучей; Буканиш; Букьемиш (Воденско); Букьениш (Битоля); Букимиш (Щип); Букумуш; Букиниш; Букунуш (Асеновградско); Букъмиш; Бучениш; Бучемиш (Паланка); Бучимиш (Кукуш); Бълдаран (Сливен); Воден бучениш; Водна цвилуга; Водна цуцулига; Голяма пищялка; Девисил; Джваркало; Джвъкало; Джвъркало; Джергало; Дива миродия; Див майданоз; Звукало; Зънзук; Кукуда; Лепен; Мангалък; Мангълък; Мангуна; Мануга; Мънгуна; Мъгуля; Обикновен цвол; Омег; Отровна цвилуга; Пестелки; Пищялка (с. Смедово); Полика; Пцолика; Разпукниче; Солика; Сушан; Свирчуна (Обуртаг); Цвилига; Цвилуга (Ловеч); Цвъркало (с. Бух, Мак.); Цвикало; Цволига; Цволика; Цолак; Цолка (Охрид) Цуцулига; Църкало (Ресен); Чикута; Шушан^[11].

Източници на информация

[1] К. Методиев.

[2] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

[3] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

[4] К. Методиев.

[5] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

[6] Воденичаров, Д. & А. Петров. 2001. Отровни растения и отравяния с тях. Pensoft.

[7] Воденичаров, Д. & А. Петров. 2001. Отровни растения и отравяния с тях. Pensoft.

[8] Воденичаров, Д. & А. Петров. 2001. Пос. източник.

[9] Воденичаров, Д. & А. Петров. 2001. Пос. източник.

[10] Воденичаров, Д. & А. Петров. 2001. Пос. източник.

[11] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София.

Conium maculatum in English