БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Бучиниш

Conium maculatum

Снимки на Бучиниш (Conium maculatum)

Conium maculatum Conium maculatum Conium maculatum Conium maculatum Conium maculatum Conium maculatum Conium maculatum

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Бучиниш, Петнист Бучиниш.


Латинско име

Conium maculatum L. - чете се "кониум макулатум". "Макулатум" означава "петнист" на латински - наречен е така поради петната по стъблото.

Съкращението "L." в научното име на вида показва името на учения описал растението за науката. В случая това е шведският ботаник Карл Линей, основателят на съвременната научна класификация на растенията и животните. Името му на латински е Carl Linnaeus - оттам и съкращението L.=Linnaeus. При произнасянето на научното име на растението - името на автора, който го е описал, обикновено не се чете[1].



Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие. Обикновен вид.


Описание и разпознаване

Бучинишът е едногодишно или двугодишно тревисто растение с характерна неприятна миризма наподобяваща урина от мишка. Стъблото е кухо, с червени петна, достига височина 2,5 m. Листата са сложни - перести. Венчелистчетата на цветовете бели. Неузрелите плодовете са с назъбени ребра. Зрелите плодовете 2,5-3,5 mm дълги и толкова широки, широко яйцевидни до почти кълбовидни, сивозелени до сивокафяви. Всеки мерикарпий с по 5 главни ребра. Цъфти през месеците юни - август[2].


Местообитание

Край пътища, изоставени ниви, пустеещи места, край огради, торища и други подобни[3][4].


Разпространение в България

Установен е в цялата страна - от 0 до 1200 m надморска височина[5].


Общо разпространение

Европа и Азия - пренесен от човека и в други континенти.


Значение

Силно отровно растение![6]

Макар че се смята за лечебно растение (Herba Conii maculatii), поради отровността му следва да се употребява с изключително внимание и под лекарски контрол. В народната медицина се прилага външно във вид на лапи при ревматизъм, подагра, лимфатични възпаления, кожни заболявания и други.

Отровно е цялото растение. Отровните съставки са различни алкалоиди, сред които аконин (смъртоносна доза 0,5-1 g), коницеин (смъртоносна доза 0,15 g) - с действие подобно на курарето и други[7]. Отравяния се получават при объркване на семената на бучиниша с копър или други подправки от семейство Сенникоцветни, при поглъщане от деца при игра с растението, а също от мляко от крава пасла Бучиниш.

Признаците на отравяне с Бучиниш са: гадене, повръщане, бледа кожа, слюнотечение, световъртеж, смутено гълтане, възбуда и гърчове преминаващи в загуба на съзнанието и парализи. Характерен е възходящия ход на парализата. Установява се също: мускулна слабост, сърдечна аритмия, подтискане и спиране на дишането, разширени зеници, птоза на клепачите[8]. При контакт на кожата със сок от растението се развива дерматит[9].

Първа помощ при отравяне с Бучиниш включва: стомашна промивка с 0,02-0,005% воден разтвор на калиев хипреманганат, медицински въглен, солево очистително, фенобарбитал[10].


Бележки

Сократ (470-399 пр. Рождество Христово) е осъден на смърт чрез отравяне. Присъдата е изпълнена като Сократ изпива чаша с извлек от Бучиниш.


Други български народни имена

За този вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: Балдаран; Балдъран; Бозей (гр. Прилеп) Боли-глава; Бочениш; Бучей; Буканиш; Букьемиш (Воденско); Букьениш (Битоля); Букимиш (Щип); Букумуш; Букиниш; Букунуш (Асеновградско); Букъмиш; Бучениш; Бучемиш (Паланка); Бучимиш (Кукуш); Бълдаран (Сливен); Воден бучениш; Водна цвилуга; Водна цуцулига; Голяма пищялка; Девисил; Джваркало; Джвъкало; Джвъркало; Джергало; Дива миродия; Див майданоз; Звукало; Зънзук; Кукуда; Лепен; Мангалък; Мангълък; Мангуна; Мануга; Мънгуна; Мъгуля; Обикновен цвол; Омег; Отровна цвилуга; Пестелки; Пищялка (с. Смедово); Полика; Пцолика; Разпукниче; Солика; Сушан; Свирчуна (Обуртаг); Цвилига; Цвилуга (Ловеч); Цвъркало (с. Бух, Мак.); Цвикало; Цволига; Цволика; Цолак; Цолка (Охрид) Цуцулига; Църкало (Ресен); Чикута; Шушан[11].



Източници на информация

[1] К. Методиев.

[2] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

[3] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

[4] К. Методиев.

[5] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

[6] Воденичаров, Д. & А. Петров. 2001. Отровни растения и отравяния с тях. Pensoft.

[7] Воденичаров, Д. & А. Петров. 2001. Отровни растения и отравяния с тях. Pensoft.

[8] Воденичаров, Д. & А. Петров. 2001. Пос. източник.

[9] Воденичаров, Д. & А. Петров. 2001. Пос. източник.

[10] Воденичаров, Д. & А. Петров. 2001. Пос. източник.

[11] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София.


Conium maculatum in English

Вижте още страници от нашия сайт


Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2008 - 2018 BGflora.net