Островърха урока.
Bupleurum apiculatum Friv. - чете се "буплеурум апикулатум".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Едногодишно тревисто растение. Стъблото е изправено, високо от 30 до 60 cm. Най-дългите главните лъчи на сенника са най-малко два пъти по-дълги от обвивните лисчета около тях. Обвивните листчета около цветните дръжки се припокриват и имат на върха си 0,5 mm дълго осилче. Плодовете са дълги 2,5-3 mm. Цъфти през месеците юни - август[1].
Сухи, тревисти и каменисти места[2].
Установен е в следните фитогеографски райони: Черноморско крайбрежие, Североизточна България, Стара Планина (източна), Софийски район, Знеполски район, Витошки район, Долината на Струма, Тунджанска равнина, Пирин (южен), Тракийска низина, Долината на Места, (?)Рила и (?)Родопи (средни) - от 0 до 400 m надморска височина[3].
Балкански ендемит - видът е разпространен единствено на Балканския полуостров[4].
Видът може да се използва като декоративно за сухи букети, тъй като жълтия цвят на обвивните листчета около цветовете се запазва и след изсушаване на растението[5].
[1] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив..
[2] Делипавлов & кол., 2003. Пос. източник.
[3] Делипавлов & кол., 2003. Пос. източник.
[4] Делипавлов & кол., 2003. Пос. източник.
[5] К. Методиев, лично наблюдение.