БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Зарниче

Astrantia major

Снимки на Зарниче (Astrantia major)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Зарниче.

Латинско име

Astrantia major L. - чете се "астра́нция ма́йор"^[1].

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Зарничето е многогодишно тревисто растение, с височина от 0.3 до 0.7 m. Листата са дълбоко дланевидно наделени на 3 до 5 дяла, по-рядко и до 7 дяла; достигат диаметър от 8 до 20 cm. Стъбловите листа са малко на брой. Сенниците са с диаметър от 2 до 4 cm. Връхният сенник е с по-големи размер и с по-дълга дръжка от страничните. Прицветниците (листчетата обхващащи сенниците) са от 14 до 18 на брой, 1,5-2 cm дълги, по-дълги или равни на цветовете, на върха най-често с 3 едри зъбчета или цели; зеленикави, розови или червеникави, с 3-5 надлъжни жилки. Цветовете са многобройни. Цъфти юни-август^[2].

Местообитание

По горски поляни и ливади, край горски пътеки, в окрайнини на гори, по тревисти и каменисти места в планинския пояс^[3].

Разпространение в България

Разпространение на Зарничето по флористични райони (оцветените в сиво)^[4]:

Между 800 и 2000 метра надморска височина^[5].

Общо разпространение

Естественото разпространение включва Централна Европа на юг до Северна Испания, Централна Италия и северната част на Балканския полуостров^[6]. Пренесено от човека и на други места.

Значение

Лечебно и декоративно растение. В коренището му са установени тритерпенови сапонини, в листата - кверцетин и кемпферол; всички части съдържат от 0.5 до 1% фенолни киселини (хлорогенова и розмаринова), захари (главно суркоза) и мастни киселини. В официалната медицина в миналото за билка е използвано коренището (Radix Astrantiae) като слабително средство. В нашата народна медицина отвара от цялото растение, и особено от коренището, се употребява против хемороиди и като слабително средство^[7].

Вижте също

Високопланинските растения в България

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Източници на информация

[1] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.

[2] Асенов, Ив. 1982. В: Флора на Народна Република България, том VIII, София.

[3] Асенов, Ив. 1982. Пос. източник.

[4] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.

[5] Делипавлов, Д., И. Чешмеджиев, М. Попова, Д. Терзийски, И. Ковачев. 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

[6] Асенов, Ив. 1982. Пос. източник.

[7] Асенов, Ив. 1982. Пос. източник.

Еволюционната теория е лъжа!

Абортът е убийство!