БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Бабини зъби, Трабузан.
Tribulus terrestris L. - чете се "трибулус терестрис".
Родовото име на растението "Tribulus" - произлиза от името на вид римско оръжие със същото име, което представлява четири метални шипа излизащи от една точка. Шиповете на този трибулус са разположени под такъв ъгъл един спрямо друг, че когато бъде хвърлен на земята винаги един шип сочи нагоре, а другите три му служат за основа. Оръжието се е използвало за нараняване на краката на конете и пехотата на противника [Wikipedia]. Именно поради сходството на това оръжие с плодовете на бабините зъби растението е наречено с това име. Видовото име terrestris - означава сухоземен.
Съкращението "L." показва името на учения описал за пръв път за науката растението. В случая това е шведският ботаник Карл Линей, основателят на съвременната научна класификация на растенията и животните. Името му на латински е Carl Linnaeus - оттам и съкращението L.=Linnaeus. При произнасянето на научното име на растението името на автора, който го е описал, обикновено не се чете [К. Методиев].
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие. За опазване на запасите на вида ползването не трябва да превишава 50-60 % от биологичните запаси на дрогата [Митрев, 1995].
Бабините зъби е едногодишно тревисто растение. Стъблата лежащи, дълги от 10 до 60 см. Листата сложни, чифтоперести, дълги 3-5 см; широки 1,5-3 см, разположени са срещуположно. Цветът е разположен единично в пазвите на листата, с 5 чашелистчета и с 5 жълти свободни венчелистчета; тичинките са 10, разположени в два кръга; 5 от тичинките в основата с нектарни жлези. Плодникът от 5 плодолиста, с 5-делен горен яйчник. Стълбчето на плодника е едно. Плодът е кутийка, разпадаща се на 5 неразпукващи се дяла. Семената се разпространяват, като бодливите плодове се забиват в копита на животни или в автомобилни гуми, които ги разнасят на големи разстояния. Цъфти през месеците юни-септември.
По песъчливи, каменисти места, край пътища и в ниви като плевел.
Бабините зъби са установени в следните флористични райони: Дунавска равнина, Североизточна България, Предбалкан, Стара Планина, Средна гора, Знеполски район, Софийски район, Пирин, Беласица, Долината на Места, Родопи, Тракийска низина, Тунджанска равнина и Черноморско крайбрежие, а не са намирани във флористичните райони: Рила, Витошки район, Странджа, Долината на река Места, Странджа и Западни гранични планини [Делипавлов & кол., 2003]. Расте от 0 докъм 800 метра надморска височина [Делипавлов & кол., 2003].
Евро-Азиатски вид. Пренесен от човека в Северна и Южна Америка и другаде.
Билката от бабини зъби се използва за суровина във фармацевтичната промишленост - в България за препарата "Трибестан" (Tribestan), който, както и други подобни, се прилага при полови смущения - импотентност, за лечение на стерилитет [Асенов & кол. 1998], за увеличаване на половото влечение при мъже и жени, а също и при практикуващите фитнес и бодибилдинг - за стимулиране натрупването на мускулна маса и възстановяване.
Зрелите плодове на бабините зъби, поради здравината и остротата си, често пукат гумите на превозни средства - особено на велосипеди.
Надземната част на бабини зъби - стръкове и цели растения събрани по време на цъфтеж и плодозреене [Митрев, 1995]. От 4 - 4,5 кг свежа дрога се получава 1 кг суха.
Билката от бабини зъби се събира през месеците юли-септември. Събира се цялата надземна облистена част на растението, като се отрязват в основата стелещите се стъбла с мотика, тесачка или права лопата. При събиране и обработка на билката се използват дебели ръкавици, предпазващи от убождания от бодливите плодове [Асенов & кол. 1998].
Събраната свежа билка се суши на открито или в добре проветрени помещения на тънки пластове (6-8 cm). През първите 1-2 дни на сушенето стръковете се обръщат с вила в зависимост от състоянието на времето [Асенов & кол. 1998].
Активните вещества са стероидни сапонини - основно протодиосцин и протограцилин; сапогенините диосгенин, тигогенин, хекогенин и хлорогенин и др. [Асенов & кол. 1998].
