Лаватера, Тюрингска лаватера.
Lavatera thuringiaca L. - чете се "лаватера турингиака".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Многогодишно тревисто растение. Корените едри, многоглавести, вдървенели. Стъблото високо от 25 до 200 cm, просто или в горната половина разклонено, покрито с гъсти звездовидни власинки. Листата са матово зелени, дълги 2,5-8 cm и 3-10 cm широки; от почти кръгли до петделни. Цветовете многобройни, единично разположени при дръжките на листата, във връхните части на стъблото и разклоненията в къси гроздовидни съцветия. Чашката двойна - състои се от два кръга чашелистчета. Външните чашелистчета 6-10 mm дълги, в основата сраснали от 1/3 до 1/2 от дължината си, с 3 широко яйцевидни или закръглени дялове. Вътрешните чашелистчета 9-15 mm дълги, сраснали почти до половината, с 5 триъгълни до ланцетни дялове. Венчелистчетата 18-55 mm дълги, обратно триъгълни, на върха дълбоко врязани. Тичинковата тръбица 8-45 mm дълга, с гъсти, насочени на горе власинки. Плодът 12-14 mm в диаметър, разпадащ се на 20-23 кафяви до тъмнокафяви плодни дялчета. Семената черни до сивокафяви, гладки, голи. Цъфти през месеците юни-октомври[1].
По сухи, тревисти склонове, доста често край пътища и в храсталаци, в равнините, предпланините и планините[2].
Установен е във всички флористични райони; от морското равнище до 1600 метра надморска височина[3].
Централна и Югоизточна Европа, Югозападна Азия, Кавказ и Сибир[4].
Лаватерата е декоративно, влакнодайно, багрилно, лечебно и медоносно растение[5].
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Маркова, М. 1979. В: Флора на Народна Република България, том VІІ. София.
[2] Маркова, М. 1979. Пос. източник.
[3] Маркова, М. 1979. Пос. източник.
[4] Маркова, М. 1979. Пос. източник.
[5] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.