Лаватера

Lavatera thuringiaca

Снимки на Лаватера (Lavatera thuringiaca)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Лаватера, Тюрингска лаватера.

Латинско име

Lavatera thuringiaca L. - чете се "лаватера турингиака".

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Многогодишно тревисто растение. Корените едри, многоглавести, вдървенели. Стъблото високо от 25 до 200 cm, просто или в горната половина разклонено, покрито с гъсти звездовидни власинки. Листата са матово зелени, дълги 2,5-8 cm и 3-10 cm широки; от почти кръгли до петделни. Цветовете многобройни, единично разположени при дръжките на листата, във връхните части на стъблото и разклоненията в къси гроздовидни съцветия. Чашката двойна - състои се от два кръга чашелистчета. Външните чашелистчета 6-10 mm дълги, в основата сраснали от 1/3 до 1/2 от дължината си, с 3 широко яйцевидни или закръглени дялове. Вътрешните чашелистчета 9-15 mm дълги, сраснали почти до половината, с 5 триъгълни до ланцетни дялове. Венчелистчетата 18-55 mm дълги, обратно триъгълни, на върха дълбоко врязани. Тичинковата тръбица 8-45 mm дълга, с гъсти, насочени на горе власинки. Плодът 12-14 mm в диаметър, разпадащ се на 20-23 кафяви до тъмнокафяви плодни дялчета. Семената черни до сивокафяви, гладки, голи. Цъфти през месеците юни-октомври^[1].

Местообитание

По сухи, тревисти склонове, доста често край пътища и в храсталаци, в равнините, предпланините и планините^[2].

Разпространение в България

Установен е във всички флористични райони; от морското равнище до 1600 метра надморска височина^[3].

Общо разпространение

Централна и Югоизточна Европа, Югозападна Азия, Кавказ и Сибир^[4].

Значение

Лаватерата е декоративно, влакнодайно, багрилно, лечебно и медоносно растение^[5].

Вижте още

Високопланинските растения в България

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Източници на информация

[1] Маркова, М. 1979. В: Флора на Народна Република България, том VІІ. София.

[2] Маркова, М. 1979. Пос. източник.

[3] Маркова, М. 1979. Пос. източник.

[4] Маркова, М. 1979. Пос. източник.

[5] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

Lavatera thuringiaca in English