Просфорник, Теофрастов просфорник.
За този вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: Богородична ръчица, Богородична трева; Божа ръчица; Пристолник; Просвурник; Просфорниче; Типарче1.
Abutilon theophrasti Medicus - чете се "абу́тилон теофра́сти"2.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Просфорникът е едногодишно тревисто растение, високо до 1,5 m. Цветовете са жълти. Чашката на цветовете се състои от един кръг чашелистчета - при другите видове от семейството, разпространени в България, чашката се състои от два кръга чашелистчета разположени един под друг. Плодовете са съставени от 12-15 плодни дялчета. Дялчетата са с дълга "човка" и съдържащи по 3 семена. Цъфти юни-септември3. Макар че по литературни данни Просфорникът цъфти до месец септември, растенията, показани в сайта, цъфтяха обилно на 13 ноември4.
По влажни, буренисти места5.
Просфорникът е разпространен в повечето части на страната с изключение на флористичните райони: Средна и Западна Стара планина, Витошки район, Долината на р. Места, Пирин, Рила, Средни и Източни Родопи; от 0 до 700 метра надморска височина6.
Югоизточна Европа, Средиземноморието, Азия, Африка. Пренесено от човека в Северна и Южна Америка и Австралия7.
Просфорникът е лечебно, влакнодайно и маслодайно растение8.
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник. София.
2 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, изд. Матком.
3 Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
4 К. Методиев - собствено наблюдение.
5 Делипавлов & кол., 2003. Пос. източник.
6 Маркова, М. 1979. В: Флора на Народна Република България, том VІІ, София.
7 Маркова, М. 1979. Пос. източник.
8 Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.