Обикновена вълча ябълка

Aristolochia clematitis

Снимки на Обикновена вълча ябълка (Aristolochia clematitis)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Обикновена вълча ябълка.

Латинско име

Aristolochia clematitis L. - чете се "аристоло́хиа клема́титис"¹. Видовото име clematitis означава "подобен на повет (Clematis)"².

Природозащитен статут и опазване

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Обикновената вълча ябълка е многогодишно тревисто растение. Отличителната особеност на вида е, че цветовете са събрани по 2 или повече в пазвите на листа - при другите видове от рода, които растат в България цветове са винаги по един в пазвите на листата. Следва подробно описание:

Коренището пълзящо, много разклонено.

Стъблата изправени, 40-80 (100) см високи, неразклонени, по-рядко слабо разклонени, голи, слабо извити, светлозелени.

Листата 3-15 см дълги, последователни, голи, широко яйцевидни или закръглени, със сърцевидна основа, целокрайни, тъпи, матовозелени, дръжката им 1,5—5 см дълга, 2-3 пъти по-къса от петурата.

Цветовете събрани по 2-8 в пазвите на листата.

Цветните дръжки 10-12 мм дълги.

Околоцветникът 2-3 см дълъг, прост, неправилен, венчевиден, светложълт; тръбицата около 12 мм дълга, почти права или слабо извита, с продълговато или яйцевидно, равно на тръбицата или малко по-дълго от нея езиче.

Кутийката 5-6 см дълга, крушовидна или закръглена, увиснала, в незряло състояние месеста, зелена.

Семената многобройни, плоски, триъгълни, голи, жълтокафяви, около 1 см в диаметър.

Цъфти май-юли³.

Местообитание

Сухи тревисти и рудерални местообитания и като плевел в окопните култури⁴.

Разпространение в България

В цялата страна от 0 до 700 m надм. височина⁵.

Общо разпространение

Карта на общото разпространение на Обикновената вълча ябълка⁶ (в зелено са показани страните и териториите, в които е естествено разпространен, а в лилаво местата, в които е пренесен):

Aristolochia clematitis