Разклонена ракитовица. За всички известни народни имена на растението - вижте най-долу на страницата.
Tamarix ramosissima Ledeb. - чете се "тамарикс рамосисима".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Разклонената ракитовица е храст, висок до 3-4 m. Младите клонки зелени, старите кафяви. Листата са 1,5-3,5 mm дълги, люсповидни, целокрайни, прилегнали към клонките, последователни, без прилистници. Цветовете са много дребни, двуполови, с прицветници, на дръжки, по-дълги от чашката; чашелистчетата са 5 на брой, до 1 mm дълги, яйцевидни, с прозрачен ципест ръб; венчелистчетата са 5 на брой, 1,0-1,75 mm дълги, обратно яйцевидни, розови или виолетови, след прецъфтяване остават около плода; тичинките са 5, нишковидни, прикрепени върху 5-делен диск; яйчникът едногнезден, стълбчетата 3. Плодът пирамидална кутийка, до 5 мм дълга, разпукваща се на 3 дяла. Семената обратно яйцевидни, голи, с осилче на върха и хвърчилка от власинки. Цъфти май-август, плодоноси септември (понякога с вторичен цъфтеж през есента)[1].
По песъчливи и каменисти места край реките и Черноморското крайбрежие[2].
Установен е в следните флористични райони: Черноморско крайбрежие, Североизточна България, Дунавска равнина, Струмска долина, Тракийска низина, Източни Родопи (долината на р. Арда). Посочва се за Беласица (Стоянов, 1921)[3].
Разпространение на Разклонената ракитовица по флористични райони (оцветените в сиво)[4]:
Югоизточна Европа, Кавказ, Югозападна, Средна и Източна Азия[5].
Използва се като укрепител на пясъчни терени. В листата и кората се съдържат около 12% дъбилни вещества. Отглежда се като декоративно растение на много места в страната[6].
За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: върбичка (Търново); дива върбичка; миризлива върбичка (Търново); ракидивица; тамарика; дур-да-бак (турски)[7].
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
[1] Паламарев, Е. 1979. В: Флора на Народна Република България. том VII, София.
[2] Паламарев, 1979 - пос. съч.
[3] Паламарев, 1979 - пос. съч.
[4] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
[5] Паламарев, 1979 - пос. съч.
[6] Паламарев, 1979 - пос. съч.
[7] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София.