БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Разклонена ракитовица

Tamarix ramosissima

Снимки на Разклонена ракитовица (Tamarix ramosissima)

Tamarix ramosissima Tamarix ramosissima Tamarix ramosissima Tamarix ramosissima Tamarix ramosissima Tamarix ramosissima Tamarix ramosissima Tamarix ramosissima

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Разклонена ракитовица. За всички известни народни имена на растението - вижте най-долу на страницата.


Латинско име

Tamarix ramosissima Ledeb. - чете се "тамарикс рамосисима".


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.


Описание и разпознаване

Разклонената ракитовица е храст, висок до 3-4 m. Младите клонки зелени, старите кафяви. Листата са 1,5-3,5 mm дълги, люсповидни, целокрайни, прилегнали към клонките, последователни, без прилистници. Цветовете са много дребни, двуполови, с прицветници, на дръжки, по-дълги от чашката; чашелистчетата са 5 на брой, до 1 mm дълги, яйцевидни, с прозрачен ципест ръб; венчелистчетата са 5 на брой, 1,0-1,75 mm дълги, обратно яйцевидни, розови или виолетови, след прецъфтяване остават около плода; тичинките са 5, нишковидни, прикрепени върху 5-делен диск; яйчникът едногнезден, стълбчетата 3. Плодът пирамидална кутийка, до 5 мм дълга, разпукваща се на 3 дяла. Семената обратно яйцевидни, голи, с осилче на върха и хвърчилка от власинки. Цъфти май-август, плодоноси септември (понякога с вторичен цъфтеж през есента)[1].


Местообитание

По песъчливи и каменисти места край реките и Черноморското крайбрежие[2].


Разпространение в България

Установен е в следните флористични райони: Черноморско крайбрежие, Североизточна България, Дунавска равнина, Струмска долина, Тракийска низина, Източни Родопи (долината на р. Арда). Посочва се за Беласица (Стоянов, 1921)[3].

Разпространение на Разклонената ракитовица по флористични райони (оцветените в сиво)[4]:

Tamarix ramosissima


Общо разпространение

Югоизточна Европа, Кавказ, Югозападна, Средна и Източна Азия[5].


Значение

Използва се като укрепител на пясъчни терени. В листата и кората се съдържат около 12% дъбилни вещества. Отглежда се като декоративно растение на много места в страната[6].


Други български народни имена

За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: върбичка (Търново); дива върбичка; миризлива върбичка (Търново); ракидивица; тамарика; дур-да-бак (турски)[7].



Вижте също

Дърветата в България

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България


Източници на информация

[1] Паламарев, Е. 1979. В: Флора на Народна Република България. том VII, София.

[2] Паламарев, 1979 - пос. съч.

[3] Паламарев, 1979 - пос. съч.

[4] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.

[5] Паламарев, 1979 - пос. съч.

[6] Паламарев, 1979 - пос. съч.

[7] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София.



Tamarix ramosissima in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2017 - 2022 BGflora.net