Тютюн

Nicotiana tabacum

Снимки на Тютюн (Nicotiana tabacum)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Тютюн, Обикновен тютюн.

Българското име на растението е взето от турския, където думата се изписва tütün. Думата tütün произлиза от прототурската дума tüt(e), която означава „пуша“¹. Растението е наречено така на турски поради основното му използване, а именно листата му се използват за пушене от човека чрез цигари, лули, наргилета, пури².

Латинско име

Nicotiana tabacum L. - чете се „никоци́ана таба́кум“³.

Родовото име Nicotiana е наречено в чест на френския дипломат Jean Nicot (Жан Нико́). Нико́ бил дипломат в Лисабон, където получил от Америка семена от Тютюн, които през 1560 г. изпратил във Франция и там започнали да го отглеждат като лечебно растение. Ботаникът Жак Далешамп (Jacques Daléchamps) пръв описал Тютюна в своята книга „История на растенията“ (Historia plantarum), излязла през 1586 г., където го нарекъл Nicotiana в чест на посланика Нико́ (Nicot). Това название било възприето от френския ботаник Жозе́ф Питто́н де Турнефо́р (Joseph Pitton de Tournefort), а по-късно и от основателя на систематиката Карл Линей като родово название Nicotiana⁴.

Видовото название tabacum произлиза от името на о. Тобаго (Тринидат и Тобаго) в Карибско море⁵. От това име произлиза думата за тютюн в повечето европейски езици (например tobacco на английски; табак на руски; tabak на немски; tabac на френски и пр.)⁶.

Описание и разпознаване

Тютюнът е едногодишно тревисто растение, покрито с жлезисти лепкави власинки.

Стъблата изправени, прости, по-рядко с единични разклонения, високи от 0,75 до 3 метра.

Листата дълги до 50 см или повече, целокрайни; долните яйцевидни до тясно елиптични, низбягащи по стъблото, на върха заострени, горните приседнали или на къси крилати дръжки.

Цветовете на къси дръжки, многобройни, събрани в сбити или разклонени метлици.

Чашката 1,2-2 см дълга, тръбовидна до тръбовидно звънчевидна; зъбците тясно триъгълни, заострени.

Венчето 3,5-5,5 см дълго, фуниевидно, зеленикавокремаво, или червено до розово, по-рядко бяло; дяловете 1-1,5 см дълги, широко триъгълни, заострени на върха, по-рядко венчето на върха почти целокрайно.

Тичинките нееднакво дълги, сраснали с долната 1/4-1/3 на венечната тръбица, понякога 4 незначително по-дълги от венчето.

Кутийката 1,5-2 см дълга, продълговато яйцевидна или елиптична до почти сферична, на върха понякога леко заострена.

Семената дребни, многобройни, продълговато бъбрековидни, голи с набръчкана мрежовидна повърхност.

Цъфти април-юни⁷.

Разпространение

Според едни от източниците Обикновенният тютюн не се среща в природата, а е получен чрез хибридизация на няколко диворастящи видове⁸. Според базата данни Plants of the wrold online (POWO), видът е естествено разпространен в Боливия, а на другите места е интродуциран (въведен) от човека. По-долу поместване картата на разпространението на вида според POWO.

Карта на общото разпространение на Тютюна (в зелено е показано естествено разпространение, в лилаво - където е въведен)⁹:

Nicotiana tabacum

Значение

Тютюнът се отнася към наркотичните растения и за тази му употреба се отглежда най-вече като културно растение. Активното вещество (наркотикът) в тютюна е алкалоида никотин. Най-често никотинът се приема чрез пушене, по-рядко чрез дъвчене. Пушат се изсушените и ферментирали листа на Тютюна, от които се изготвят цигари, пури, тютюн за лула.

Никотинът при човека действа най-често като стимулант, като се свързва с и активира никотинови ацетилхолинови рецептори (nAChRs) в централната нервна система и периферните тъкани. Това води до освобождаване на невротрансмитери като допамин, ацетилхолин и норепинефрин, което води до повишена активност, намалена тревожност и лека еуфория.

Никотинът е силно пристрастяващ¹⁰.

Тютюнът се използва и като инсектицид, като активното вещество отново е никотинът¹¹.