БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
Едногодишни или многогодишни тревисти, жлезисто влакнести, лепкави растения, по-рядко храсти или малки дървета. Листата последователни, прости, целокрайни или неравномерно вълнисто назъбени, на къси със или без крила дръжки или приседнали, често низбягащи по стъблото. Цветовете двуполови, правилни или неправилни, на дръжки в метличести или лъжливо гроздовидни съцветия, разположени на върха на стъблото. Чашката почти кълбовидна до тръбеста или звънчевидна до паничковидна, запазваща се и леко подута в основата при плода; дяловете пет. Венчето тръбесто или фуниевидно; дяловете 5, по-рядко венчето на върха почти целокрайно. Тичинките 5, по-къси или едва по-дълги от венечната тръбица, почти равни по дължина или едната по-къса, сраснали с горната или долната половина на тръбицата; прашнвците разпукващи се с надлъжна бразда. Яйчникът двугнезден, по-рядко четиригнезден с многобройни семепъпки. Стълбчето тънко, връхно разположено; близалцето главесто, по-рядко слабо 2-делно. Плодът, яйцевидна или елиптична до почти сферична кутийка, разпукваща се по дължина до основата на 2 и 4 дяла. Семената многобройни, дребни1.
В България няма естествено разпространени видове от рода. Отглеждат се декоративни и културни видове.
1 Андреев, Н. 1989. Във: Флора на Народна Република България. Том IX. Издателство на БАН. София.