БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Лудо биле

Atropa bella-donna

Снимки на Лудо биле (Atropa bella-donna)

Atropa bella-donna Atropa bella-donna Atropa bella-donna Atropa bella-donna Atropa bella-donna Atropa bella-donna

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Лудо биле, Старо биле, Беладона.

За всички известни народни имена на растението - вижте най-долу на страницата.


Латинско име

Atropa bella-donna L. - чете се "атропа бела-донна", среща се изписано и като Atropa belladonna.


Произход на латинското име

Родовото Atropa идва от името на богинята от гръцката митология Атропа. Според митът, с човешките съдби се разпореждали три богини от подземния свят: най-малката - Клото, държала хурка, средната - Лахезис, предяла нишката на живота, а най-голямата Атропа, можела винаги, щом пожелае, без милост да я прекъсне. Именно това име е избрал Карл Линей за родово на растението вероятно поради силната му отровност. Видовото име bella donna - на латински означава хубава жена. Името идва от там, че в древен Рим знатните дами накапвали от сока от плодовете в очите си, при което се разширявали зениците им, което се смятало за висша проява на красота[1].


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие. Включен в Червена книга на Н.Р. България, том 1. Поради ограниченото разпространение на вида, ползването му като лечебно растение се регулира с ежегодна заповед на Министъра на околната среда и водите.


Описание и разпознаване

Беладоната е многогодишно тревисто растение с късо дебело коренище и месести разклонени корени. Стъблото високо до 2 m. Листата са широко яйцевидни до елиптични, целокрайни, тъмнозелени, голи или с къси власинки; долните са последователни, 3-20 cm дълги и 2-12 cm широки; горните-срещуположни на двойки от един по-голям и един значително по-дребен лист. Цветовете са единични, по-рядко по 2. Чашката е 5-делна, 7-20 mm дълга, с яйцевидни на върха заострени, жлезисто влакнести дялове, при плодовете звездовидно разперени. Венчето е кафявовиолетово, звънчевидно, 1,2-3 cm дълго и 1,5-2 cm широко. Тичинките са 5 с елиптични, белезникави прашници. Плодът лъскава, кълбовидна, сочна, черновиолетова ягода, 10-20 mm в диаметър, с многобройни чернокафяви, почти бъбрековидни семена [2]. Цъфти юли-септември.


Местообитание

Гори, храсталаци, сечища[3].


Разпространение в България

Установен е в цялата страна. От 500 до 1500 (2000) метра надморска височина[4].


Значение

Растението е лечебно и силно отровно!


Употребяема част (билка)

Корен от лудо биле - Radix Belladonnae.

Лист от лудо биле - Folium Belladonnae.

Стрък от лудо биле - Herba Belladonnae.

Най-често се използват корените и листата.


Време и начин на бране

Корен от лудо биле - През лятото (юли-август) или през есента (септември-октомври) след узряване на плодовете. Корените се изкопават с права лопата или копач от добре развити (2-3 годишни) растения. Те трябва да се изваждат цели, без да се нараняват [Асенов & кол., 1998. Билкосъбиране].

Лист от лудо биле - През лятото (юни-август) по време на бутонизация и цъфтеж. Откъсват се с ръка добре развити листа заедно с част от листната дръжка, не по-дълга от 2 cm. Брането се извършва на няколко етапа в зависимост от степента на развитие. Брането се прекратява при пожълтяване на листата[5].


Първична преработка на билката

Корен от лудо биле - Изкопаните корени си измиват бързо след събирането и се оставят да се отцедят. Не се допуска измиването да става в реки, потоци или др. водоеми, тъй като билката е силно отровна. След отцеждането корените се нарязват на късове с дължина 8-10 cm. По-дебелите се нацепват на две или четири части за улесняване на сушенето. Разстилат се на тънък (3-5 cm) пласт върху рамки, стелажи или постелки в добре проветриви помещения или под навеси. В процеса се разбъркват 1-2 пъти. Корените са сухи, когато при огъване се чупят[6].

Лист от лудо биле - Събраните листа се разстилат на тънък (1-2 cm) пласт върху рамки, стелажи или постелки в силно проветриви помещения. До пълното изсушаване листата се разбъркват и обръщат. Билката е изсушена, когато жилките при огъване се чупят[7].


Състав

Цялото растение съдържа алкалоиди (в листата 0,3-0,75%, в корените до 1,3%, а в стъблата - 0,2-0,5%). Основен алкалоид е атропина. Други алкалоиди са скополамин, беладонин, апоатропин и др.[8]


Лечебно действие и приложение

Дрогите от лудото биле и препаратите от тях се използват при болестта на Паркинсон, язвена болест, чревни колики, гастрит, бронхиална астма, бъбречнокаменна и жлъчнокаменна болест, коклюш и др. Световна известност е придобило лечението на болестта на Паркинсон с комбинация с основна съставка корени от лудо биле прилагано от народния лечител Иван Раев известно в света като "българско лечение"[9]. Растението е силно отровно и може да се използва за лечебни цели само по лекарско предписание и под строг лекарски контрол!


Отровност на Лудото биле

Отровно е цялото растение. Три-пет плодчета за дете и 15-20 за възрастен могат да бъдат смъртоносни. От животните най-чувствителни са конете и говедата[10]. Особено опасни са зрелите плодове, които поради цвета си и сладникавия си вкус могат да бъдат изядени от деца.


Признаци на отравяне с Лудото биле

Сухота в устата и гърлото, жажда, мидриаза с парализа на акомодацията, зачервяване на лицето, тахикардия, повишена температура, възбуда, делир, зрителни халюцинации, гърчове. Токсичния ефект може да се прояви не само при поглъщане, но и при допир на растението с кожата на ръцете, лицето и очите[11].


Първа помощ и основи на лечението при отравяне с Лудо биле

Провокирано повръщане, ако пострадалият не е в кома. Стомашна промивка с 0,02-0,05% воден разтвор на калиев хиперманганат, медицински въглен, солево очистително. Физиологични антидоти са както пилокарпинът и физиостигминът, така и прозеинът - могат да се повторят след 10-20 min. При гърчове - противогърчови средства[12].



Други български народни имена

За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: Велебилье; Голямото биле; Лудничаво биле; Люто биле; Мечкини уши; Отровно биле; Разваленка; Развалниче; Разгонка; Черна утрова (Троян); Гюзел-аврат (тур.)[13].


Източници на информация

[1] Станев, Ст. 2000. Звезди гаснат в планината, Пловдив.

[2] Източници на информацията за описанието:

.

[3] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

[4] Делипавлов & кол., 2003, пос. съч.

[5] Асенов & кол., 1998, пос. съч.

[6] Асенов & кол., 1998, пос. съч.

[7] Асенов & кол., 1998, пос. съч.

[8] Асенов & кол., 1998, пос. съч.

[9] Митрев, Н. 1999. Здраве без инжекции.

[10] Воденичаров, Д. & А. Петров. 2001. Отровни растения и отравяния с тях. Pensoft.

[11] Воденичаров, Д. & А. Петров. 2001, пос. съч.

[12] Воденичаров, Д. & А. Петров. 2001, пос. съч.

[13] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София.


Atropa bella-donna in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2008 - 2015 BGflora.net

banner