Паричковидно великденче, Паричково великденче.
Veronica bellidioides L. - чете се "вероника белидиоидес".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие[1].
Паричковидно великденче е многогодишно тревисто растение, високо до 20 cm, в горната си част гъсто жлезисто-влакнесто, при основата си с розетка от по-едри листа, които са обратно яйцевидни, 1-5-3,5 cm дълги и 6-12 mm широки, тъпи, гъсто влакнести. Върху стъблото с една до две двойки по-дребни срещуположни листа. Съцветията са връхни, единични, кълбести, сбити, съставени от 5-10 цвята, които са с къси дръжки. Чашката покрита с жлезисти власинки, с тъпи дялове. Съцветията са връхни, единични, кълбести, сбити, съставени от 5-10 цвята с къси дръжки. Чашката e с тъпи дялове, покрита с жлезисти власинки. Венчето е сиьовиолетово, 6-9 mm широко. Кутийката жлезисто-влакнеста. Цъфти юни-август[2].
Тревисти места във високопланинския пояс[3].
В планините Рила, Пирин, Витоша, Западна и Средна Стара планина, Славянка и Осогово, където расте от 1800 до 2600 метра надморска височина[4]. В същия източник под въпросителна (т. е. с непотвърдено разпространение) са посочени и Западни и Средни Родопи.
Пиринеи, Алпи, Карпати и Балкански полуостров[5].
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Закон за биологичното разнообразие.
[2] Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Високопланинските растения в България. Изд. "Наука и изкуство", София.
[3] Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Пос. източник.
[4] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[5] Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Пос. източник.