Поречолистен лопен.
Verbascum roripifolium (Halácsy) I.K.Ferguson - чете се "верба́скум рорипифо́лиум"1.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Поречолистният лопен е двугодишно тревисто растение, изцяло осеяно с жлезисти власинки. Отличителните особености на вида: Цветовете разположени поединично в пазвите на целокрайни прицветници, които нямат странични прицветничета. Прашниците на тичинките нееднакви, на две от тях продълговати, низбягващи по тичинковите дръжки, на другите — бъбрековидни, прикрепени към дръжките в средата. Приосновните листа пересто разсечени, петурата им гола. Следва подробното описание:
Стъблото изправено, 50-150 см високо, цилиндрично, тънко, разклонено, листнато; в долната част голо; в областта на съцветието жлезисто.
Приосновните листа голи, с 2-5 см дълги дръжки; петурите 3-13 см дълги, 1,5-6 см широки, продълговати до обратно ланцетни в основата клиновидни, на върха заострени, пересто разсечени или лировидни; дяловете ланцетно триъгълни, на разстояние един от друг, заострени, едро неравномерно назъбени; листната ос крилата.
Стъбловите листа към върха по-дребни, приседнали, назъбени.
Съцветието широко яйцевидна метлица, съставена от прости гроздовидни съцветия. Клонките тънки, дъговидно извити нагоре.
Прицветниците 4-8 пъти по-къси от цветната дръжка, ланцетни до линейно ланцетни, целокрайни, рядко в основата назъбени, заострени, без прицветници.
Цветните дръжки 15-35 мм дълги, 4-8 пъти по-дълги от чашката, нишковидни, понякога дъговидно извити нагоре, често почти перпендикулярни на съцветната ос.
Чашката 3-6 мм дълга, разделена до основата на продълговато ланцетни заострени целокрайни дялове, с дълги жлезисти власинки.
Венчето 20-30 мм диаметър, жълто; отвън разсеяно жлезисто; почти голо; отвътре с тъмен кафяво-червен кръг около венечната тръбица; в основата на горните венечни дялове с кафяво-виолетови напили.
Тичинките 4; дръжките на долните 2 по-дълги и по-дебели, изправени, по външната и по вътрешната повърхност с напили, в долната половина при основата бели, в горния край виолетови; горните 2 по цялата повърхност гъсто покрити с напили, в основата бели, в горната част виолетови; прашниците нееднакви, горните 2 бъбрековидни, прикрепени към дръжките в средата, ненизбягващи; долните 2 двойно по-дълги и наклонени.
Стълбчето 6-10 мм дълго, голо, но в основата с приседнали жлезисти власинки; нагоре разширено, завършващо с яйцевидно близалце.
Кутийката 3,5-5 мм дълга, до 2 пъти по-дълга от чашката, овална или сферична, с приседнали жлезисти власинки по повърхността.
Семената 0,6 мм дълги, с по 3-5 ямички във всяка надлъжна редица2.
Според цитирания източник цъфти юни-август, но снимките по-горе са от 7 май.
Варовити скали, каменисти терени, сипеи и сухи тревисти места в низини и в долния планински пояс3.
Струмска долина (южна), пл. Славянка, Долината на р. Места (с. Обидим, Разложко), Рила (между Предела и Симитли), Родопи, Тракийска низина (югоизточни части) от 100 докъм 800 m надморска височина4.
Южна България и Североизточна Гърция. Балкански ендемит5.
Как да разпознаем (различим) ела, смърч, бор?
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
1 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, изд. Матком.
2 Б. Стефанова-Гатева. 1995. В: Флора на Народна Република България, том Х. София.
3 Б. Стефанова-Гатева. 1995. Пос. източник.
4 Б. Стефанова-Гатева. 1995. Пос. източник.
5 Б. Стефанова-Гатева. 1995. Пос. източник.