БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Винчелистен лопен

Verbascum bugulifolium

Снимки на Винчелистен лопен (Verbascum bugulifolium)

Verbascum bugulifolium Verbascum bugulifolium Verbascum bugulifolium Verbascum bugulifolium Verbascum bugulifolium Verbascum bugulifolium Verbascum bugulifolium Verbascum bugulifolium

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Българско име

Винчелистен лопен.


Латинско име

Verbascum bugulifolium Lam. - чете се "вербаскум бугулифолиум".


Природозащитен статут и заплахи

Видът е ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие - включен е в Приложение № 3 на закона[1]. Съгласно закона, за Винчелистния лопен е забранено "брането, събирането, отрязването, изкореняването или друг начин на унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение", както и "притежаването, пренасянето, превозването, изнасянето зад граница, търговията и предлагането за продажба или размяна на взети от природата екземпляри". Тези забрани се отнасят за "всички жизнени стадии от развитието на растенията".

Включен е в Червена книга на Република България том 1 (растения) с категория "застрашен"[2]. В същия източник, като заплаха за вида, е записано:

"Утъпкването и пашата на селскостапански животни, залесяването, ограничения ареал и ниската плътност на популацията."


Описание и разпознаване

Винчелистният лопен е многогодишно до едногодишно тревисто растение. Стъблото просто или разклонено достигащо височина от 15 до 60 cm. Приосновните листа са събрани в розетка, на 2–5 cm дълги дръжки; петурите дълги 2,5–5(8) cm, широки 1,2–3(6) cm, широкотриъгълни до сърцевиднояйцевидни, целокрайни или назъбени. Стъбловите листа приседнали, значително по-малки, подобни на прицветниците, гъсто жлезисти. Цветовете разположени поединично, образуващи сбито, цилиндрично, покрито с жлези с виолетови главички, гроздовидно съцветие. Чашката дълга 5–8 mm, до основата разделена. Венчето 25–30 mm в диаметър, отвън синеещо, с жълти радиални ивици, отвътре зелено, отвън жлезисто, отвътре с папили по жилките на горните дялове; горните 2 дяла продълговати, 2 пъти по-тесни от долните. Тичинките 4; дръжките на горните 2 тънки, гъсто покрити с бели и виолетови папили. Плодът кутийка, дълга 5–8 mm, овална, гъстовлакнеста. Цъфти април-юни, плодоноси май-юли. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена[3].


Местообитание

По сухи и тревисти места, пасища, храсталаци и редки дъбови (благунови и благуново-церови) гори. Популациите са малочислени, с дифузно разпределение на индивидите. Възобновяването е твърде бавно[4].


Разпространение в България

Черноморско крайбрежие (южно от Ахтопол до с. Резово), Странджа (край с. Бродилово и резерват „Узунбуджак“); от морското равнище до около 100 m надморска височина[5]. От нас бе намерен в близост до село Кости, край защитена местност "Естествено находище на Пирен"[6]..


Общо разпространение

Балкански полуостров, Югозападна Азия (Северна Анатолия)[7].


Украсни качества

Забележителен лопен, поради окраската на венчелистчетата си, съчетаваща жълто, жълтозелено до жълтокафяво в различни съотношения, над които изпъкват две V-образно разположени пурпурни ивици, разположени на горните две венчелистчета. Много интересни са и тичинките - долните 2 са съвсем различни от горните 2. Докато горните са "пухести" от покриващите ги виолетови и бели папили и стърчат напред, то долните са насочени надолу, имат удължени прашници и папили само в основата си[8].



Вижте също

Високопланинските растения в България

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета


Източници на информация

[1] Закон за биологичното разнообразие.

[2] Чавдар Гусев. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.

[3] Чавдар Гусев. 2015. Пос. източник.

[4] Чавдар Гусев. 2015. Пос. източник.

[5] Чавдар Гусев. 2015. Пос. източник.

[6] К. Методиев - собствено наблюдение.

[7] Чавдар Гусев. 2015. Пос. източник.

[8] К. Методиев.


Verbascum bugulifolium in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2020 BGflora.net