Едерево пропадниче

Pedicularis oederi

Снимки на Едерево пропадниче (Pedicularis oederi)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Едерево пропадниче, Оедерово пропадниче.

Латинско име

Pedicularis oederi Vahl - чете се „педикула́рис е́дери“¹.

Името на рода „Pedicularis“ е дадено от шведския ботаник Карл Линей през 1753 г. и произлиза от латинското „pediculus“, което означава „въшки“. Според едни източници, това име е дадено, тъй като в миналото се е смятало, че растението причинява въшки при хора и добитък. Според други източници, името се дължи на вярването, че растението лекува хора или добитък от въшки².

Видовото име oederi е в чест на германско - датския ботаник, лекар и икономист Георг Кристиан Едер (Georg Christian Oeder, роден 3 февруари 1728 г. – починал 28 януари 1791 г.)³.

Природозащитен статут и опазване

Видът e ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие - включен е в Приложение № 3 на закона⁴. За защитените от този закон растения, съгласно чл. 40, е забранено „брането, събирането, отрязването, изкореняването или друг начин на унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение“, както и „притежаването, пренасянето, превозването, изнасянето зад граница, търговията и предлагането за продажба или размяна на взети от природата екземпляри“. Тези забрани се отнасят за „всички жизнени стадии от развитието на растенията“.

Включен е в Червена книга на Република България том 1 (растения) с категория „застрашен“⁵. В същия източник, като заплахи за вида, е записано:

„Глобалното затопляне и засушаване на климата, паша, унищожаване на индивиди и замърсяване вследствие на преминаването на туристи през находищата, ерозия на почвата, малочислени, с ограничено разпространение, популации.“

Описание и разпознаване

Едеревото пропадниче е многогодишно тревисто растение.

Коренището тънко, дълго; корените нишковидни.

Стъблата изправени, единични, рядко две, 3-17 см високи, 2-4 мм в диаметър, кръгли, кухи, в долната част голи или изцяло разпръснато до неясно групирано в 4 надлъжни линии влакнести.

Листата перести; приосновните на 5-25 мм дълги, разпръснато влакнести или голи дръжки, в очертание тясноелиптични, 1,4-7 см дълги, 5-12 мм широки; дяловете яйцевидни, частично припокриващи се, неправилно заострено до заоблено назъбени, на върха на зъбчетата с хрущялно осилче или бяло брадавичесто натрупване, разпръснато просто влакнести до голи; стъбловите единични, приседнали, последователни, подобни на приосновните.

Съцветията главести до яйцевидни, късо класовидни, 2 5 см дълги, при прецъфтяване удължаващи се незначително.

Цветовете на брой от 4 до 25, приседнали или на 2-3 мм дълги, голи дръжки.

Долните прицветници листоподобни; средните и горните удължено яйцевидни до ланцетни, 7-15 мм дълги, 1,5-2,5 мм широки, на върха назъбени или цели, разпръснато, по средната жилка по-гъсто, по ръба ресничесто влакнести.

Чашката звънеста, неподуваща се, 7-10 мм дълга, 4-6 мм широка, тревисто ципеста, наделена до 1/3 на 5 триъгълни до яйцевидни дяла, разпръснато влакнеста; дяловете 3-4 мм дълги, по-дълги, отколкото широки, на върха заоблени или с притъпени самостоятелни зъбчета, по ръба ресничести.

Венчето 12-22 мм дълго, жълто, жълто с пурпурен връх на горната устна или бледожълто често с бледорозова тръбица, голо; тръбицата почти цилиндрична, слабо дъговидно извита; горната устна шлемовидна, челната ѝ част сърповидно извита, без зъбчета; долната устна З-делна, страничните дялове закръглени, средният широко елиптичен, на широк и къс нокът, по ръба вълновидно нагънати.

Кутийката 12-18 мм дълга, 4-6 мм широка, тясно яйцевидна, на върха шиловидно източена, гола.

Семената 1,8-2,5 мм дълги, 8-12 мм широки, яйцевидни до почти цилиндрични, по повърхността мрежесто скулптирани, под мрежата с видими надлъжни бразди.

Цъфти юни-юли⁶.

Местообитание

Обитава влажни тревисти, каменисти места в субалпийския пояс. Образува фрагментирани популации, състоящи се от единични индивиди или групи от индивиди (3–5), на голямо разстояние една от друга. Отделните находища са изолирани помежду си⁷.

Разпространение в България

Средна Стара планина и Рила; от 2000 до 2800 m надм. височина⁸.

Карта, показваща естественото разпространение на Едеревото пропадниче (квадратите, отбелязани с червени точки)⁹:

Pedicularis oederi

Общо разпространение

Югоизточна Европа (Балкански полуостров), Северна Европа, Алпите, Карпатите, Сибир, Урал, Арктическа и Централна Азия, Монголия, Тибет, Индия и Хималаите, Северна Америка (Аляска, континенталната част на САЩ)¹⁰.

Карта на общото разпространение на Едеревото пропадниче¹¹ (държавите и териториите оцветени в зелено):

Pedicularis oederi

Първо научно описание на вида

Първото научно описание на вида е направено от датския и норвежки ботаник Мартин Вал (Martin Vahl, роден 10 октомври 1749 г. — починал 24 декември 1804 г.) в научния труд на датски език Forsøg til en dansk oekonomisk plantelære (на български Опити за датска икономическа ботаника), който е издаден през 1806 г. от датския ботаник Jens Wilken Hornemann (1770-1841). Описанието е направено по растения събрани в Норвегия. В това първо описание на растението е отбелязано: „Много красиво растение“¹², с което сме напълно съгласни.

Именно фамилията на първия учен, който е описал растението, се изписва след двете научни имена на вида – в случая с Едеровото пропадниче научното име е Pedicularis oederi Vahl, където Vahl е фамилията на първооткривателя.

Къде намерих и фотографирах Едеревото пропадниче

Растенията, които виждате на уебсайта, ги заснех в планината Рила на един почти отвесен скалист скат на 2560 метра надморска височина. Скатът беше висок около 50-60 метра със строго северно изложение. Дори по пладне през юни месец слънцето не успяваше да огрее малките тераси върху ската. От циркуса, разположен северно от ската, духаше постоянно студен вятър. Наистина студенолюбиво растение (все пак е описано от норвежките планини). Върху описания скат Едеровите пропадничета растяха на малките тераси, върху които се беше задържала оскъдна почва. До тези тераси имаше тесни подходи по хоризонтала от билото, по които се добрах до растенията за да ги фотографирам, но не без страх и опасност да падна от поне 50 метра височина¹³.

На следната снимка можете да видите скалите, по които растеше пропадничето. Забележете и снежните преспи, а датата е 25 юни:

По скалите в средата на снимката растяха Едеревите пропадничета