БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Качулесто пропадниче

Pedicularis comosa

Снимки на Качулесто пропадниче (Pedicularis comosa)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Качулесто пропадниче, Качулато пропадниче.

Латинско име

Pedicularis comosa L. - чете се „педикула́рис комо́за“¹. Видовото име comosa означава „качулест“².

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Качулестото пропадниче е многогодишно тревисто растение. Основните отличителни белези на вида са: Цветове жълти. Горната им устна (шлемът) от двете страни с по едно зъбче. Зъбците на чашката значително по-широки, отколкото дълги. Следва подробното описание³:

Коренището късо, тънко; корените към края вретеновидно задебелени.

Стъблата изправени, единични или до 2-3 на брой, 15-77 см високи, 3-5 мм в диаметър, кухи, кръгли, при прецъфтяване на цветовете слабо вдървеняващи се, в основата гъсто, нагоре разреждащо се, напластено просто влакнести.

Листата двойно перести до перести; приосновните на 3-5 см дълги, гъсто влакнести дръжки, в очертание елиптични, 2-7 см дълги, 8-25 мм широки, назъбени; дяловете от първи порядък яйцевидни, 8-12 мм дълги, 4-7 мм широки; дяловете от втори порядък ланцетно линейни, 4-5 мм дълги, 1-1,5 мм широки, на върха на зъбчетата с хрущялно осилче; всичките разпръснато влакнести; стъбловите единични, последователни, приседнали, намаляващи по големина към върха до 8-12 мм дълги и 2-4 мм широки, на върха на делчетата и на зъбчетата с хрущялно осилче, разпръснато влакнести до голи.

Съцветията късо гроздовидни, 4-5 см дълги, многоцветии, при прецъфтяване удължаващи се трикратно.

Цветовете без дръжки (приседнали).

Долните прицветници листоподобни; средните З-делни, с по-дълъг и назъбен среден дял; горните ланцетни до линейни, намаляващи, до 5-6 мм дълги и 2-3 мм широки, разпръснато влакнести.

Чашката 8-12 мм дълга, 3-4 мм широка, яйцевидна до тръбеста, неподуваща се, с по-тъмни зони около жилките, 5-делна; дяловете 1,8-2 мм дълги, самостоятелни, напластено влакнести до триъгълни, заоблени на върха или с осилче, ресничести; по-широки, отколкото високи.

Венчето 15-30 мм дълго, жълто; тръбицата почти цилиндрична, силно сърповидно извита; горната устна шлемовидна, челната ѝ част сърповидна, с две 0,5-0,7 мм дълги зъбчета; долната устна З-делна, кръстовидна, по ръба ресничеста или гола.

Кутийката 10-15 мм дълга, 4-6 мм широка, яйцевидна, слабо асиметрична до симетрична, гладка, гола.

Семената 0,8-1,4 мм дълги, 0,8 мм широки, елиптични, по повърхността елиптично мрежесто скулптирани, кафяви.

Цъфти май-юни.

Местообитание

Влажни тревисти и каменисти места⁴.

Разпространение в България по флористични райони

Средна и Западна Стара планина, Витоша, Западни гранични планини и Рила. Посочва се за Добруджа (Давидов, 1905), Родопите (Урумов, 1917), Софийски район (Люлин — Урумов, 1929)⁵.

Карта, показваща естественото разпространение на Качулестото пропадниче по флористични райони⁶:

Вертикално разпространение в България

Във Флора на Република България⁷, том X е посочено, че Качулестото пропадниче расте от „от морското равнище докъм 1300 м надм. в.“. Това твърдение след това се повтаря в Определител на растенията в България⁸ на Делипавлов и колектив от 2003 г., както и в по-новото електронно издание Определител на местни и чужди растения в България 2025 г. Според нас така даденото вертикално разпространение на вида е грешно, тъй като:

• В по-старите ботанически издания, като Флора на България⁹ от 1967 г. и Флора на Витоша¹⁰ от 1963 г. е посочено, че видът расте над 2000 метра надморска височина.
• Всички снимки тук са на растения, растящи над 2000 метра надморска височина, включително едното растеше на 2263 метра¹¹.

Общо разпространение

Европа (планините на Южна и отчасти на Централна).¹².

Карта на общото разпространение на Качулестото пропадниче¹³ (държавите и териториите оцветени в зелено):

Значение

Качулестото пропадниче е декоративно¹⁴, отровно и инсектицидно растение¹⁵.

Вижте също

Високопланинските растения в България

Как да разпознаем (различим) ела, смърч, бор?

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Опрашването на цветовете при орхидеите от род Пчелица (Ophrys) или какво е сексуална измама в света на Орхидеите?

Източници на информация

1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство „Матком“, София.

2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.

3 Пеев, Д. 1995. Във: Флора на Република България. Том X. София.

4 Пеев, Д. 1995. Пос. източник.

5 Пеев, Д. 1995. Пос. източник.

6 Стоянов К., Райчева Цв. & Чешмеджиев И. 2022. Определител на местни и чужди растения в България. Академично издателство на Аграрния университет, Пловдив. ISBN 978-954-517-313-4 www.botanica.gallery [публикуван на 25.06.2022, последна актуализация 01.07.2025] - CC-BY-NC-4.0.

7 Стоянов К., Райчева Цв. & Чешмеджиев И. 2022. Определител на местни и чужди растения в България. Академично издателство на Аграрния университет, Пловдив. ISBN 978-954-517-313-4 www.botanica.gallery [публикуван на 25.06.2022, последна актуализация 01.07.2025] - CC-BY-NC-4.0.

8 Делипавлов, Д., И. Чешмеджиев, М. Попова, Д. Терзийски, И. Ковачев. 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

9 Стоянов Н., Б. Стефанов & Б. Китанов. 1966. Флора на България. Наука и изкуство. София.

10 Китанов, Б. & И. Пенев. 1963. Флора на Витоша. Изд. "Наука и изкуство". София.

11 К. Методиев - собствено наблюдение.

12 Пеев, Д. 1995. Пос. източник.

13 Pedicularis comosa L. | Plants of the World Online | Kew Science.

14 К. Методиев - собствено наблюдение.

15 Делипавлов, Д., И. Чешмеджиев, М. Попова, Д. Терзийски, И. Ковачев. 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

Еволюционната теория е лъжа!

Абортът е убийство!