БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Парентуцелия

Parentucellia latifolia

Снимки на Парентуцелия (Parentucellia latifolia)

Parentucellia latifolia Parentucellia latifolia Parentucellia latifolia

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Парентуцелия, Широколистна парентуцелия, Парентучелия.


Латинско име

Parentucellia latifolia (L.) Caruel - чете се "парентуце́лиа латифо́лиа"1.


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.


Описание и разпознаване

Парентуцелията е едногодишно тревисто растение. Коренът вретеновиден, силно разклонен. Стъблото 3,5-38 см високо, единично, просто или с 24 двойки срещуположни разклонения, обикновено червеникаво, в основата смесено влакнесто от разредени разперени или прилегнали, насочени надолу прости и дълги, към върха предимно гъсти жлезисти власинки. Листата 4-15 (-17) мм дълги, 2,5-12 (-15) мм широки, с подвит навътре ръб, гъсто смесено просто и жлезисто влакнесто, понякога само по жилките влакнесто; долните 2-3 двойки листа ясно по-дълги от междувъзлията, широко яйцевидни или продълговати, с плитки, широки и тъпи на върха зъбци; стъбловите 3-4 двойки 1-3 пъти по-къси от междувъзлията, яйцевидни до почти линейни, по ръба от всяка страна с 3-5 (-7) триъгълни или ланцетни, затъпени или късо заострени на върха, до 1,5 мм дълги зъбци, по-рядко напилени или най-горната двойка дланевидно изрязана с 3-5 дяла. Съцветието с 5-12 междувъзлия, в началото 2-5 см дълго, сбито, понякога почти главесто, в максимален цъфтеж до 10-18 (-20) см дълго, в основата с удължени междувъзлия. Прицветните листа с къси, тесни, заострени зъбци; най-горните обикновено дланевидно изрязани. Цветните дръжки 0,5-1 мм дълги, гъсто жлезисто влакнести. Чашката тясно звънеста, на върха слабо свита, 6-14 (-16) мм дълга, отвън, рядко и зъбците отвътре гъсто смесено-просто и жлезисто, влакнеста, при узряване на плодовете слабо подута; тръбицата 4-10 мм дълга, ципеста, белезникава или бледочервеникава, с 4 изпъкнали по-тъмни жилки; зъбците до 2 пъти по-къси от тръбицата, линейно ланцетни или тясно триъгьлни, заострени, тревисти. Венчето 9-16 мм дълго, пурпурно, розово, синьовиолетово или бяло; тръбицата 5 12 мм дълга, цилиндрична, по-светло оцветена, понякога белезникава, гола или с единични прости власинки; горната устна до 3 мм дълга, цяла, по-рядко плитко двуделна, отвън гъсто смесено-просто и жлезисто, влакнеста; долната 4-4,5 мм дълга, обикновено отвън смесено влакнеста; дяловете 1-1,5 мм дълги, овални или широко яйцевидни, на върха тъпи, средният най-често малко по-къс от страничните. Дръжките на тичинките голи или с единични къси, прости власинки; прашниците 1,2-1,5 мм дълги, продълговати, по-рядко почти овални, голи. Стълбчето 4-13 мм дълго, предимно в долната половина прилегнало до слабо разперено просто влакнесто. Кутийката 8-13 мм дълга, до 3,5 мм широка, продълговата, в горната част ясно източена, гола. Семената елипсовидни, 0,5-0,9 мм дълги, гладки или ситно мрежесто набръчкани. Цъфти април-май2.


Местообитание

По песъчливи, каменисти и тревисти места из храсталаци и изкуствени горски насаждения, понякога заплевелител в житии култури, в низини и планини3.


Разпространение в България

В цялата страна до 1200 м надм. височина4.


Общо разпространение

Южна Европа (на север до Северозападна Франция), Средиземноморие, Кавказ, Югозападна Азия. Пренесено в Австралия5.



Вижте също

Високопланинските растения в България

Еволюционната теория е лъжа!

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета


Източници на информация

1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.

2 Андреев, Н. 1995. Във: Флора на Народна Република България, том Х, София.

3 Андреев, Н. 1995. Пос. източник.

4 Андреев, Н. 1995. Пос. източник.

5 Андреев, Н. 1995. Пос. източник.


Parentucellia latifolia in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2022 BGflora.net