БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Едроцветна луличка.
Linaria grandiflora Desf. - чете се "линариа градифлора".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Едроцветната луличка е многогодишно, тревисто, синкаво, голо растение, високо от 25 до 75 cm. Най-отличителната особеност на вида са много едрите цветове - венчето (без шпората) е дълго от 25 до 35 mm, а шпората е дълга от 15 до 22 mm, горната устна e врязана. Листата са яйцевидно ланцетни, в основата си слабо сърцевидни и обхващащи стъблото, с три жилки, дълги до 4 cm. Съцветието е гроздовидно, обикновено неразклонено. Цъфти през месеците май-август[1].
Скалисти и тревисти места[2]. В подножието на връх Белмекен го наблюдавахме да расте сред храст от Сибирска хвойна[3].
Карта, показваща естественото разпространение на Едроцветната луличка по флористични райони (оцветените в сиво)[4]:
В повечето източници за надморската височина, на която расте растението, се посочва, че расте до 1800 метра надморска височина, но в книгата Флора на Витоша за разпространението му е посочено, че расте и над 2000 метра надморска височина, което се потвърди и от наши наблюдения. Поместените тук снимки от 20 юли 2019 г. са на растение, което растеше и цъфтеше на около 2150 метра надморска височина[5].
Балканите и Мала Азия[6].
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Китанов, Б. & И. Пенев. 1963. Флора на Витоша. Изд. "Наука и изкуство". София.
[2] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[3] К. Методиев - лично наблюдение.
[4] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание. Българска фондация "Биоразнообразие". София.
[5] К. Методиев - лично наблюдение.
[6] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Пос. източник.