Горска майка, Обикновена горска майка.
Lathraea squamaria L. - чете се "латреа сквамариа".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Горската майка е многогодишно тревисто паразитно растение. Стъблото високо до 30 см, месесто, с розови люспи. Съцветието е едностранен грозд, т. е. цветовете са обърнати в една посока. Цъфти през месеците март-май[1].
Гори. Паразитира върху корените на различни дървета и храсти[2].
В цялата страна, от морското ниво до 1200 метра надморска височина[3].
☠Отровно☠ растение[4][5]. В народната медицина се употребява като средство за засилване на матката - за зачеване, от което произлиза названието ѝ горска майка. Сушената билка, нарязана на дребно, се е добавяла в храната на добитъка за увеличаване млякото му[6].
За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: бабин корен; водняче; гладник; кукувичи мляко; кукувичина; луспат ластар; луспест корен; люспов корен; петров кръст; подсил; потайниче; рабавец; яновка[7].
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
[1] Китанов, Б. & Г. Китанов. 1990. Флора на Пирин, изд. Наука и изкуство, София.
[2] Китанов, Б. & Г. Китанов. 1990. Флора на Пирин, изд. Наука и изкуство, София.
[3] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[4] Китанов, Б. & Г. Китанов. 1990. Флора на Пирин, изд. Наука и изкуство, София.
[5] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[6] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София.
[7] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София.