Родопска горска майка.
Lathraea rhodopaea Dingler - чете се "латре́а родопе́а".[1]
ЗАЩИТЕН вид, включен в Приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие. Опасност за вида е унищожаването на местообитанията му и събирането му за хербарии.
Родопската горска майка е многогодишно тревисто растение - паразит по корените на различни видове дървета, поради което няма зелени фотосинтезиращи части. Височина на надземната част е 10 - 40 см. Характерно за вида е съцветието, което е цилиндричен плътен клас, за разлика от другия български вид от рода - Обикновената горска майка (Lathraea squamaria), при който съцветието е едностранен грозд. Цъфти през месеците март-май.[2]
Расте във влажни гори и храсталаци върху канелени горски и кафяви планинско-горски почви. Паразитира върху корените на леска, елша, бук, смърч и други дървета.[3]
Установен е в следните флористични райони: Родопите, Славянка и Тракийска низина; от 200 до 1650 метра надморска височина.[4]
Освен в България расте още и в северна Гърция - т. е. видът е балкански ендемит - расте единствено на Балканския полуостров.
Видът е описан като нов за науката през 1877 г. от немския ботаник H. Dingler по материали, събрани от него през май 1876 г. вероятно от Източните Родопи (Чуката) в землището на с. Николово, Хасковска област.[5]
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
[1] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
[2] Делипавлов, Д., И. Чешмеджиев, М. Попова, Д. Терзийски, И. Ковачев. 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[3] Велчев, Вл., Ст. Кожухаров, М. Анчев (ред.) 1992. Атлас на ендемичните растения в България. БАН, София.
[4] Асьов, Б & А. Петрова., ред. 2012. Конспект на висшата флора на България, БФБ.
[5] Велчев, Вл., Ст. Кожухаров, М. Анчев (ред.) 1992. Пос. източник.