БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
Лечебна сиротица
Gratiola officinalis L. - чете се „граци́ола официна́лис“1.
Родовото име Gratiola произхожда от старото латинско име на растението Gratia Dei, което означава „Божия благодат“. Растението е наречено така поради лечебните си свойства2.
Видовото име officinalis означава „лечебен, лекарствен, медицински, аптечен“3.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие4.
Лечебната сиротица е многогодишно тревисто растение.
Коренищата пълзящи, тънки, с къси подземни издънки.
Стъблата 10-50 (рядко до 100) см, кухи, 4-ръбести в горната част, изправени или възходящи, прости или разклонени, голи.
Най-долните листа до 45 мм дълги и до 13 мм широки, горните листа по-дребни, приседнали, отчасти обхващащи стъблото, линейни до ланцетни, притъпени, голи, точковидно жлезисти, слабо напилени.
Чашката почти до основата 5-делна, дяловете линейно ланцетни, 8 мм дълги.
Венчето 12-18 мм дълго, белезникаво, с пурпурночервени жилки; тръбицата от вътрешната страна в горната част и в основата на страничните дялове покрита с дълги, бухалковидни власинки; горната устна 6-6,5 мм дълга, 8,5 мм широка, трапецовидна, в основата повече или по-малко стеснена, целокрайна или повече или по-малко врязана; долната устна 3-делна с еднакви 6,5 мм дълги, 7 мм широки, обратно яйцевидни, тъпи, целокрайни дялове.
Тичинките 4, долните 2 фертилни, дълги и тънки, горните 2 изменени в дребни стаминодии.
Кутийката 5-6 мм дълга и 7 мм широка, яйцевидна, гладка, кафеникавочервеникава, почти равна на чашката или не много по-къса.
Семената 6-8 mm дълги; тясно цилиндрични, набръчкани.
Цъфти юни-август5.
Влажни поляни и край мочурища в равнини, предпланини и планини6.
В цялата страна от морското равнище докъм 1200 метра надморска височина7.
Карта на общото разпространение на Лечебната сиротица8 (в зелено - естественото разпространение, а в лилаво - където е въведена от човека):

Отровно растение. Употребява се в народната медицина като възбудително средство на храносмилателната система и като драстично слабително средство9.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство „Матком“, София.
3 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство „Матком“, София.
4 Закон за биологичното разнообразие.
5 Маркова, М. 1995. Флора на Република България. Том X. София.
6 Маркова, М. 1995. Пос. източник.
7 Маркова, М. 1995. Пос. източник.
8 Gratiola officinalis L. | Plants of the World Online | Kew Science.
9 Маркова, М. 1995. Пос. източник.