Малка очанка.
Euphrasia minima Jacq. ex DC. - чете се "еуфразиа минима".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Малката очанка е едногодишно тревисто растение. Стъблото е високо от 2 до 10 cm, неразклонено, по-рядко в основата си разклонено. Листата са овални, тъпи, приседна, с 2-5 зъбци от всяка страна. Венчето на цветовете е дълго 4-6 mm, жълто, бяло или синьовиолетово, с червена горна устна или пък венчето бяло с лилава горна устна, а долната с жълто петно и виолетови черти. Плодът около 2,5 cm дълъг, ребрата му в горния си край завършват със зъбчета. Цъфти през месеците юни-август[1].
Тревисти места във високопланинския пояс[2].
Установен е в планините Рила, Пирин, Витоша, Стара планина и Родопи (западни и средни), между 1800 и 2800 метра надморска височина[3].
Пиринеи, Юра, Апенини, Алпи, Карпати, Скандинавски полуостров, Балканския полуостров и Мала Азия[4].
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Високопланинските растения в България. Изд. "Наука и изкуство". София.
[2] Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Пос. източник.
[3] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[4] Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Пос. източник.