Звездеста каменоломка

Saxifraga stellaris

Снимки на Звездеста каменоломка (Saxifraga stellaris)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Звездеста каменоломка.

Латинско име

Saxifraga stellaris L. - чете се "сакси́фрага стела́рис"¹.

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Звездестата каменоломка е многогодишно тревисто растение. Гъсто или рехавотуфесто. Стъблата хоризонтални, 10-50 (90) см дълги, вкореняващи се, просто или слабо разклонени, обикновено без останки от листа, по-рядко с такива. Листата 8-20 (40) мм дълги и (5) 8-12 (19) мм широки, последователни; приосновните събрани в розетка, клиновидно обратно яйцевидни до обратно лопатовидни, едро напилени до разредено едро назъбени, в основата стеснени в до 7 мм дълги, голи дръжки, на върха притъпени, без хрущялен ръб, влакнести или разсеяно четинесто влакнести до възголи, възмесести, зелени; стъбловите листа по-дребни, лолатовидно ланцетни, едроназъбени, възголи. Цветоносните стъбла 2-8 (14-20) см високи, с прости или в горната част изправени разклонения, разсеяно влакнести до възголи. Съцветията рехави, тесни, многоцветни метлици или по-рядко цветовете 2-3 или единични; цветоносните клонки изправени или слабо разперени, разсеяно влакнести. Прицветниците 5-10 мм дълги и 2-4 мм широки, клиновидни до линейно ланцетни, на върха назъбени, голи. Цветните дръжки 6-12 (20) мм дълги, 2-4 пъти по-дълги от кутийките, късо ресничести. Чашелистчетата 2-4 мм дълги и 1-2 мм широки, до основата свободни, яйцевидно продълговати до удължено ланцетни, притъпени, целокрайни, голи, при плода подвити надолу към цветната дръжка. Венчелистчетата 3-5 (7) мм дълги и 1-2 (3) мм широки, яйцевидно ланцетни до тясно елиптични, в основата стеснени в къс нокът, бели, в долната част на нокътя с 2 жълти петна, голи, равни помежду си, по-дълги от чашката, по-рядко в някои цветове с 1-2 по-дребни и 3 (4) по-едри, с дълъг нокът венчелистчета. Тичинковите дръжки нишковидни, прашниците розови. Кутийката 5-6 (8) мм дълга и 1,5-3 (3,5) мм широка, тясно яйцевидна. Стълбчетата изправени или разперено подвити. Семената 1 мм дълги, продълговато-яйцевидни, с надлъжни ребра, някои или всички гъсто фино брадавчести, кафяви. Цъфти през юли-септември².

Местообитание

Край планинските потоци и рекички, по торфенисти и мочурливи ливади във високопланинския пояс³.

Разпространение в България

В планините Средна и Западна Стара планина, Витоша, Западни гранични планини, Беласица, Пирин, Рила, Западни Родопи, между 1800 и 2500 м надморска височина⁴.