Шпрунерова каменоломка.
Saxifraga spruneri Boiss. - чете се "сакси́фрага спру́нери".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Включен е в Червена книга на Република България том 1 (растения) с категория "застрашен"[1]. В същия източник, като заплахи за вида, е записано:
"Екстремни температури, засушаване на климата. Утъпкването на индивиди вследствие на преминаването на туристи през находищата, кални лавини, каменопади, свлачища."
Шпрунеровата каменоломка е многогодишно тревисто растение с дребни розетки, образуващи силно сбити туфи. Розетковите листа 5-8 мм дълги, продълговатолопатовидни, с ципест ръб, на върха с късо хрущялно шипче, с жлезисти власинки. Стъблата 4-10 см високи, гъсто жлезисто-влакнести, с малки люсповидни листа. Цветовете са събрани на върха на стъблата в сенниковидни метлици, с дръжки, по-дълги от чашката. Чашелистчетата червеникави, гъсто жлезисто-космати. Венчелистчетата бели, двойно по-дълги от чашката. Цъфти юли - август[2]. Отличителна особеност на вида са жлезистите власинки по приосновните (розетковите) листа.
По варовитите скали и в скалните пукнатини във високопланинския пояс[3].
Северен Пирин (вр. Вихрен, Казана, Бански суходол, Баюви дупки, Разложки суходол); между 1900–2900 m надморска височина[4].
Албания, Гърция, България, Сърбия[5].
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Димитър Пеев, Соня Цонева. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
[2] Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Високопланинските растения в България. Изд. "Наука и изкуство", София.
[3] Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Пос. източник.
[4] Димитър Пеев, Соня Цонева. 2015. Пос. източник.
[5] Димитър Пеев, Соня Цонева. 2015. Пос. източник.