Пиемонтска каменоломка.
Saxifraga pedemontana All. - чете се "саксифрага педемонтана".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Многогодишно тревисто растение. Гъстотуфесто. Стъблата 5-6 см дълги. Листата са 15 - 20 мм дълги и 7-12 мм широки, събрани в плоска розетка, обратно яйцевидни, клиновидни до полукръгли, плитко или до средата дланевидно наделени, с 5-7 целокрайни дяла, жлезисто влакнести, без хрущялен ръб. Цветоносните стъбла изправени, 4-15 см високи, с жлезисти власинки. Съцветията връхни, рехави, метличести, с 3-7 цвята. Венчелистчетата 6-15 мм дълги и 3-4 мм широки. Цъфти май - септември[1].
По влажни, силикатни скали[2].
Установен е в следните флористични райони: Стара Планина (западна и средна), Витошки район, Западни гранични планини, Родопи (западни и средни), Пирин, Беласица и Рила[3].
Карта показваща естественото разпространение на Пиемонтската каменоломка по флористични райони (оцветените в сиво)[4]:
Между 2000 и 2900 метра надморска височина[5].
Декоративно растение.
Тази каменоломка има своя страница в Българската флора онлайн от 2007 година под името Сенчеста каменоломка (Saxifraga cymosa), но в новата специализирана литература се смята, че правилното име на растението разпространено в България е именно Saxifraga pedemontana, което ние също възприемаме.
[1] Кузманов, Б. 1970. В: Флора на Н. Р. Република България, том ІV, София.
[2] Кузманов, Б. 1970. В: Флора на Н. Р. Република България, том ІV, София.
[3] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[4] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
[5] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.