Рохелова каменоломка

Saxifraga marginata

Снимки на Рохелова каменоломка (Saxifraga marginata)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Рохелова каменоломка, Различима каменоломка.

Българското име Рохелова е изведено от предишното (синонимното) име на вида Saxifraga rocheliana.

Латинско име

Saxifraga marginata Sternb. - чете се "сакси́фрага маргина́та"¹.

Родовото име Saxifraga е образувано от латинските думи saxum (произнася се саксум), която означава "скала, камък" и frangere (произнася се франгере), която означава "разбивам, ломя" – т. е. името Saxifraga може да се преведе като „разбиващ скали“. Това име е дадено вероятно поради това, че растенията от рода често растат в скални пукнатини². От тук е изведено и българското име на рода "каменоломка".

Видовото име marginata означава "поръбен, обточен"³.

Природозащитен статут и заплахи

Видът e ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие - включен е в Приложение № 3 на закона⁴. За защитените от този закон растения, съгласно чл. 40, е забранено "брането, събирането, отрязването, изкореняването или друг начин на унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение", както и "притежаването, пренасянето, превозването, изнасянето зад граница, търговията и предлагането за продажба или размяна на взети от природата екземпляри". Тези забрани се отнасят за "всички жизнени стадии от развитието на растенията".

Описание и разпознаване

Рохеловата каменоломка е многогодишно тревисто растение.

Стъблата стелещи се или възходящи, 5-6 см дълги, гъсто туфести, с многобройни останки от листа, разклонени.

Листата последователно разположени; приосновните събрани в плътни, повече или по-малко плоски розетки или плътно наредени в колонковидни издънки, 2-10 (13) мм дълги и (0,8) 1-2,5 мм широки, линейно продълговати, линейно езичести до лопатовидни и обратно яйцевидно лопатовидни, цели, в основата източени до слабо разширени, приседнали, докъм 1/3, или до средата по ръба прости или жлезисто ресничести, голи, кожести, по края с ясен хрущялен ръб и един ред от 7-11 (14) дребни точковати, отделящи калциеви соли, жлези, на върха притъпени до късо заострени, плоски или сгънати, отдолу киловидни, прави или подвити навън, зелени до сивозелени, с точковидни натрупвания на калциеви соли около жлезите.

Цветоносните разклонения изправени, (2) 4-8 (9) см високи, прости, зелени, гъсто покрити с дълги прости и къси жлезисти власинки; стъбловите листа (3) 4-8 мм дълги и 1-2,5 мм широки, многобройни, подобни на приосновните, зелени, отгоре голи, по ръба и отдолу жлезисто ресничести.

Съцветията връхни, рехави, сенниковидни метлици с 2-8 цвята; цветоносните клонки разперени, жлезисто влакнести.

Прицветниците 2-3 (4) мм дълги и 1-2 мм широки, ланцетно лопатовидни, зелени до възпурпурни, гъсто жлезистовлакнести.

Цветните дръжки 5-6 мм дълги, жлезисто влакнести, по-дълги от кутийките.

Чашелистчетата 1,8-4 мм дълги и 1-2 (2,3) мм широки, разделени до основата, източено обратно яйцевидни до триъгълно яйцевидни, от външната страна и по ръба жлезисто влакнести, при плода изправени.

Венчелистчетата 7-11 (14) мм дълги и 2-8 мм широки, обратно яйцевидни, в долната третина стеснени в дълъг нокът, бели или бледорозови, със 7 тъмно обагрени жилки без червени точки, голи, равни помежду си, до 3 пъти по-дълги от чашката, целокрайни.

Тичинковите дръжки, нишковидни, прашниците жълти.

Кутийката 3-4,5 мм дълга, кълбеста; стълбчетата разперени.

Семената 0,9-1 мм дълги, яйцевидно удължени, на върха заострени, на гърба със съвършено фини остри папили, кафявочерни.

Цъфти юни-август⁵.

За украсата по листата на Рохеловата каменоломка

Листата на Рохеловата каменоломка по ръба си са инкрустирани от един ред бели точици. Тези точици са купчинки калциеви соли отделени от специализирани жлези, наречени хидатоди. Под всяка една точица има по една хидатода. На снимка 11 се виждат листа с разположени по ръбовете купчинки от калциеви соли, а на снимка 22 се виждат отворите на хидатодите свободни от калциеви соли.

Подобни инкрустации се срещат и при други каменоломки, растящи на варовикови терени.

Срещат се различни обяснения за предназначението на калциевите отлагания върху листата на каменоломките: че намалят нагряването на листата, тъй като са бели и отразяват слънчевата светлина; че предпазят листата от растителноядни животни или пък, че растението така се освобождава от излишния калций.

Всяко едно от изброените не пречи и на още една причина да ги има тези хидатоди, а именно за да бъдат още по-красиви и без това красивите каменоломки. Творецът Бог отново е съчетал полезното с красивото - сътворявайки изящните розетки на каменоломките, съставени от листа, които са фино инкрустирани с бели “камъчета”⁶.