Мъховидна каменоломка.
Saxifraga bryoides L. - чете се "сакси́фрага брио́идес"1.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Мъховидната каменоломка е многогодишно тревисто растение. Образува гъст чим с издънки, носещи кълбести листни розетки. Листата са линейно-ланцетна форма, дълги от 2,5 до 4 mm и 0,5-1 mm широки, с твърдо остро връхче и реснички по ръба. Цветоносното стъбло е високо 2 до 6 cm, облистено, неразклонено с един цвят на върха си. Венчелистчетата са 6-8 mm дълги и 2-3 mm широки, удължено яйцевидни, бели или кремаво бели, в основата жълти, с червени или оранжеви точки. Цъфти юли-септември2, 3, 4.
По каменисти и скалисти места, на силикатен терен, във високопланинския пояс5.
Рила, Пирин (северен), Западни Родопи (Семиза), Средна Стара планина (вр. Балабан, вр. Кадемлия), съобщава се за Западна Стара планина (Миджур) - от 1800 до 2900 метра надморска височина6.
Централна, Източна (Карпати) и Южна Европа7.
Растението впечатлява с дребничките си плътно наредени кълбести листни розетки, които действително приличат на мъх (откъдето идва името на растението), от които същевременно излизат сякаш несъразмерно големи и красиви цветове8.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Високопланинските растения в България. Изд. "Наука и изкуство". София.
3 Кузманов, Б. 1970. В: Флора на Народна Република България. Том ІV. София.
4 К. Методиев - лично наблюдение.
5 Кузманов, Б. 1970. Пос. източник.
6 Кузманов, Б. 1970. Пос. източник.
7 Кузманов, Б. 1970. Пос. източник.
8 К. Методиев.