БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Цариградско грозде, Бодлив касис, Бодливо френско грозде.
Ribes uva-crispa L. - чете се "ри́бес у́ва-кри́спа"1. Видовото име uva-crispa означава "къдраво грозде"2.
Цариградското грозде НЕ е защитен вид по смисъла на чл. 37 от Закона за биологичното разнообразие3 и не е включена в Червената книга на Република България.
Цариградското грозде е листопаден храст, висок до 2 м.
Стъблата във възлите с по 3 бодли, дълги до 10-15 мм, много рядко без такива, а в междувъзлията с многобройни дребни бодли или без такива.
Младите клонки жълтозелени до сивозелени, гъсто сиво влакнести.
Пъпките до 10 мм дълги, яйцевидни, заострени, светлокафяви, голи или по ръбовете късо ресничести.
Листата 2-4 (6) см дълги, (1,7) 2-4 (6) см широки, длановидни, в основата клиновидно сърцевидни до косо отрязани, дълбоко 3-5-делни, закръглено едро назъбени, от двете страни и по ръба гъсто късо влакнести, без жлези; листните дръжки (0,8) 1-3 (5) см дълги, гъсто влакнести.
Цветовете единични или на групи по 2-3, двуполови.
Цветните дръжки 3-5 мм дълги, гъсто късо влакнести.
Прицветниците 1,5 мм дълги, по-къси от цветните дръжки, ромбично ветриловидни, ципести, жълтеникави, прикрепени към средата на цветната дръжка, голи, по ръба дълго ресничести.
Цветното легло звънчевидно.
Чашелистчетата 5-7 мм дълги, елиптично лопатовидни, гъсто късо влакнести или жлезисто влакнести, жълтозелени до розовочервени, прави.
Венчелистчетата на 1/3 от дължината на чашелистчетата, елиптични.
Тичинките с тънки дръжки и кръгли прашници.
Плодът е ягода, до 10 мм в диаметър или 15 мм дълга, сферична или широко елипсоидна, зеленикава, жълта или пурпурночервена, жлезисто или просто влакнеста.
Семената 2-3 мм дълги, яйцевидни, жълтеникави с пихтиеста обвивка.
Цъфти май-юни4.
От другите видове в рода Цариградското грозде се различава най-лесно по това, че има бодли по клонките.
Гори, храсталаци и влажни скали5.
Западна и Средна Стара планина, Витошки район, Знеполски район, Беласица, Западна Средна гора (Лозенска планина), Рила, Западни и Средни Родопи; от 750 докъм 1500 m надморска височина6.
Карта, показваща естественото разпространение на Цариградското грозде по флористични райони (оцветените в зелено)7:
Централна, Западна и Южна Европа, Кавказ. Широко отглеждано и на много места е натурализирано8.
Карта на общото разпространение на Цариградското грозде (в зелено е показано естественото разпространение, в лилаво - където е въведен (интродуциран) от човека)9:
Цариградското грозде е овощен, медоносен и декоративен храст.
Цариградското грозде е едно от най-младите културни растения. За него не споменават нито гърците, нито римляните. Предполага се, че за първи път е било въведено в култура в стара Русия, в която се е отглеждало в манастирските градини прея ХІІІ в., а в дворцовите градини в Москва от XV век. В т. нар. аптекарска градина в Москва през 1701 г. се наброявали 50 храста френско грозде, както пише холандският живописец Де Брейн, посетил Москва през 1701 година.
Първото описание на Цариградското грозде в Западна Европа е дадено от френския учен Рюел (Ruell) през 1536 г., а първата му рисунка се явява през 1548 г. в „Тревника“ на Фук (Fucs).
У нас и изобщо в по-южните страни при изобилието на плодове и развъждането на лозата културата на Цариградското грозде е без значение, а често е и малко позната, обаче Цариградското грозде е много популярно растение в градините на Северна, Средна и Западна Европа, като на север се отглежда до 65° с. ш. в Норвегия. Досега са създадени над 1500 сорта, като най-важни от тях, които имат производствено-стопанско значение, са „Авенариус“, английски жълт и др.
След гроздето плодовете на Цариградското грозде съдържат най-много захари 6,22-12,0%, в това число фруктоза 3,34-6,08%, глюкоза 2,4-5,0%, и захароза 0,3-0,87%. Киселините, сред които преобладава лимонената, възлизат на 0,4-0,74%. Плодовете му са богати на пектинови вещества, поради което са много пригодни за получаване на мармалади и желета. Значително е количеството на витамин С 30-60 мг%; съдържат още витамини от групата В, Р, провитамин А и др.
Цариградското грозде има репутацията на “северна лоза”. Действително получените от него вина са висококачествени. Плодовете му се преработват също така в мармалади, конфитюри, компоти, сладка, сокове и особено в пулп. Освен в прясно състояние плодовете му се консумират и замразени.
Плодовете на Цариградското грозде са диетичен продукт, препоръчван за деца и възрастни хора при нарушение на обмяната на веществата. Освен това те се използват като освежаващо и пикочогонно средство, при хроничен запек, малокръвие, чести кръвоизливи и при кожни заболявания.
Цветовете на Цариградското грозде са медоносни; съдържат много нектар и цветен прашец. Медът им има лимоненожълт цвят.
Растението се използва и за декоративни цели в парковете10.
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
1 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, изд. Матком.
2 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 Закон за биологичното разнообразие.
4 Кузманов, Б. 1970. В: Флора на Народна Република България. Том IV. Издателство на БАН. София.
5 Кузманов, Б. 1970. Пос. източник.
6 Кузманов, Б. 1970. Пос. източник.
7 Стоянов К., Райчева Цв. & Чешмеджиев И. 2022. Определител на местни и чужди растения в България. Академично издателство на Аграрния университет, Пловдив. ISBN 978-954-517-313-4 www.botanica.gallery [публикуван на 25.06.2022, последна актуализация 01.07.2025] - CC-BY-NC-4.0.
8 Кузманов, Б. 1970. Пос. източник.
9 Ribes uva-crispa L. | Plants of the World Online | Kew Science.
10 Китанов, Б. 1986. Културните растения в България. Издателство "Наука и изкуство". София.