Розмаринолистна върба

Salix rosmarinifolia

Снимки на Розмаринолистна върба (Salix rosmarinifolia)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Розмаринолистна върба.

Латинско име

Salix rosmarinifolia L. - чете се "са́ликс розмаринифо́лиа"¹.

Природозащитен статут и заплахи

Видът e ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие - включен е в Приложение № 3 на закона². За защитените от този закон растения е забранено "брането, събирането, отрязването, изкореняването или друг начин на унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение", както и "притежаването, пренасянето, превозването, изнасянето зад граница, търговията и предлагането за продажба или размяна на взети от природата екземпляри". Тези забрани се отнасят за "всички жизнени стадии от развитието на растенията".

Включен е в Червена книга на Република България том 1 (растения) с категория "критично застрашен"³. В същия източник, като заплахи за вида, е записано:

"Засушаване на климата, отводняване на местообитанията, разораване, промяна на режима на ползване, слаби възобновителни способности."

Описание и разпознаване

Розмаринолистната върба е храст до 1–2 m висок. Стъблото пълзящо, разклонено. Листата до 10 пъти по-дълги отколкото широки, отгоре голи, отдолу копринестовлакнести. Ресите странични, на къса дръжка, с обратнояйцевидни, копринестовлакнести прицветници. Мъжките реси до 1,5 cm, женските до 3,5 cm дълги. Тичинките 2, свободни, почти 3 пъти по-дълги от прицветниците. Женските цветове с 1 нектарна жлеза. Цъфти април — май⁴.

Местообитание

Обитава влажни ливади, мочурливи места, торфища. Местообитанията са с променлива влажност през годината. Субстратът е с кисела реакция (pH 5,6). Популацията се състои от няколко десетки храста с височина 30–40 cm, поддържани на такава височина поради периодичната коситба. Площта, която заема видът в този локалитет, е около 500 квадратни метра⁵.

Разпространение в България

Видът е намиран в района на Чокльово блато при с. Байкалско, но последният сбор от там е от 1929 г. През 2006 г. е установена неизвестна до тогава популация в Софийско⁶ - край село Бучин проход, община Костинброд⁷.