Мрежолистна върба

Salix reticulata

Снимки на Мрежолистна върба (Salix reticulata)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Мрежолистна върба.

Латинско име

Salix reticulata L. - чете се "саликс ретикулата".

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Мрежолистната върба е ключов вид за природно местообитание 8120 Cипеи върху варовити терени и калциеви шисти във високите планини - предмет на опазване на Директивата за местообитанията (Директива 92/43/ЕИО), съответно е предмет на опазване на защитените зони от мрежата "Натура 2000" в България.

Описание и разпознаване

Мрежолистната върба е приземисто храстче. Стъблото силно разклонено, вкореняващо се. Клонките обикновено червеникавокафяви, силно скъсени, младите леко влакнести, старите голи. Пъпките яйцевидни, заострени, светлокафяви, прилегнали към клонките, голи или с редки копринести власинки. Листата 1-3(5) см дълги и почти толкова широки, кожести, закръглени или яйцевидни, със сърцевидна, рядко закръглено клиновидна основа, на върха често врязани, целокрайни, със слабо подвит ръб, горната повърхност зелена, с потънали жилки, доста набръчкана, гола, долната белезникава, със силно изпъкнала мрежа от жилки, гола или с дълги бели власинки главно по жилките; дръжките 5-15 мм дълги, розово или пурпурно обагрени, в началото влакнести, след това голи. Прилистници липсват; на мястото им понякога се развиват розови жлезички. Ресите разположени по върховете на клонките на дръжки или скъсени клонки до 2,5 см дълги, облистени с листчета, подобни на обикновените листа, развиващи се едновременно с листата. Мъжките реси тясно цилиндрични, 1,5-3,5 см дълги, на голи или сиво ресничести дръжки до 2 см дълги, с късо космата ос, многоцветна (над 30 цвята). Прицветниците обратно яйцевидни или почти кръгли, целокрайни или по изключение слабо назъбени, възрозово или светло кафяво обагрени, от двете страни бяло дълго влакнести, трайни. Тичинките 2, свободни, с влакнести в основата дръжки и кръгли кафяви прашници, 2 пъти по-дълги от прицветниците. Нектарните жлези 2, неравномерно неделени, равни на 1— от дължината на прицветниците. Женските реси тясно цилиндрични, до 2 см дълги, на дръжка 2-3 см дълга, в основата гола, към листната петура влакнеста, с късо сиво влакнеста ос. Прицветниците, както при мъжките реси, от външната страна често голи, равни на от дължината на яйчника или по-къси. Яйчникът приседнал или със съвсем къса дръжка, продълговато яйцевиден, плъстено влакнест. Стълбчето късо. Близалцата двуделни. Нектарните жлези, както при мъжките цветове, по-дълги от дръжката на яйчника. Плодната кутийка на 2 половини. Семената продълговати, плъстено космата, разпукваща се гладки, зелени, с хвърчилка от дълги бели власинки при основата. Цъфти юни-юли^[1].

От другите подобни видове върби – които са дребни пълзящи храстчета, Мрежолистната върба се различава по цвета на листата - отгоре тъмнозелени, отдолу белезникави, докато при другите и двете повърхности са с еднакъв цвят. Също и по вдлъбнатите жилки върху листата отгоре - при другите са изпъкнали^[2].

Местообитание

По скалисти склонове и каменисти сипеи в алпийския пояс над 2500 м предимно на северни или със северна компонента изложения, главно на варовик. Образува самостоятелни фитоценози или заедно с други алпийски върби^[3].