БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Ракита

Salix purpurea

Снимки на Ракита (Salix purpurea)

Salix purpurea Salix purpurea Salix purpurea Salix purpurea Salix purpurea Salix purpurea Salix purpurea Salix purpurea Salix purpurea

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Ракита, Червена върба.


Латинско име

Salix purpurea L. - чете се "саликс пурпуреа".


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Ракитата е ключов вид за следните природни местообитания - предмет на опазване в защитени зони от мрежата НАТУРА 2000 в България: 91E0 "*Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Padion, Alnion incanae, Salicion albae)" и 92D0 "Южни крайречни галерии и храсталаци (Nerio-Tamaricetea и Securinegion tinctoriae)"[1].


Описание и разпознаване

Листопаден храст висок до 5-6 m. Клонките лъскави, в началото пурпурни, след това зеленикави или жълтосиви, голи. Дървесината на 2-4 годишните клонки гладка. Пъпките често са срещуположно разположени (видовоспецифична особеност), яйцевидни, заострени, червени до черни, голи, лъскави. Листата често са срещуположно разположени (особеност на вида), 3-12 cm дълги и 1,5 cm широки, обратно ланцетни, обратно яйцевидно продълговати или широко, линейно ланцетни, с клиновидно закръглена или полусърцевидна основа и късо или дълго заострен връх, в долната част целокрайни, в горната ситно до остро назъбени; горната повърхност тъмнозелена или слабо синкавозелена и слабо блестяща, с леко изпъкнали средна и странични жилки, долната повърхност синкавозелена до сива, матова; приседнали или с дръжки до 0,5 cm дълги. Прилистниците рано опадващи. Ресите странични, разположени единично или срещуположно, приседнали, развиващи се преди листата. Мъжките реси цилиндрични, до 5 cm дълги и 1 cm в диаметър, гъсти. Тичинките са 2, но сраснали до основата на прашниците и изглеждащи като една (особеност на вида). Прашниците в началото пурпурни, после жълти, а накрая черни. Женските реси цилиндрични, 2-3 cm дълги, по останалите белези подобни на мъжките. Цъфти (февруари) март-април[2].


Местообитание

Край реки, потоци и влажни места. Образува крайречни храсталаци.


Разпространение в България

Видът е установен в цялата страна от 0 докъм 1600 метра надморска височина[3].


Общо разпространение

Европа, Средиземноморието, Северна Африка, Югозападна Азия и Западен Сибир[4].


Значение

Ракитата е медоносно растение и се използва за направа на кошници[5].



Други български народни имена

За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: кушничарска върба (Ловеч); пурпурова върба (прев.); ракита върба (Паланка - Мак.); ръкита (Трън); червена фърба (гр. Костенец); червена ракита[6].


Вижте също

Дърветата в България


Източници на информация

[1] Кавръкова, В., Димова, Д., Димитров, М., Цонев, Р., Белев, Т., Раковска, К. /ред./ 2009. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Второ, преработено и допълнено издание. София, Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Карпатска програма и федерация “ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ”.

[2] Източници на информацията за описанието:

[3] Велчев, В. 1966. пос. изт.

[4] Велчев, В. 1966. пос. изт.

[5] Велчев, В. 1966. пос. изт.

[6] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София.



Salix purpurea in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2011 - 2017 BGflora.net

ban