Ракита, Червена върба.
Salix purpurea L. - чете се "саликс пурпуреа".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Ракитата е ключов вид за следните природни местообитания - предмет на опазване в защитени зони от мрежата НАТУРА 2000 в България: 91E0 "*Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Padion, Alnion incanae, Salicion albae)" и 92D0 "Южни крайречни галерии и храсталаци (Nerio-Tamaricetea и Securinegion tinctoriae)"[1].
Листопаден храст висок до 5-6 m. Клонките лъскави, в началото пурпурни, след това зеленикави или жълтосиви, голи. Дървесината на 2-4 годишните клонки гладка. Пъпките често са срещуположно разположени (видовоспецифична особеност), яйцевидни, заострени, червени до черни, голи, лъскави. Листата често са срещуположно разположени (особеност на вида), 3-12 cm дълги и 1,5 cm широки, обратно ланцетни, обратно яйцевидно продълговати или широко, линейно ланцетни, с клиновидно закръглена или полусърцевидна основа и късо или дълго заострен връх, в долната част целокрайни, в горната ситно до остро назъбени; горната повърхност тъмнозелена или слабо синкавозелена и слабо блестяща, с леко изпъкнали средна и странични жилки, долната повърхност синкавозелена до сива, матова; приседнали или с дръжки до 0,5 cm дълги. Прилистниците рано опадващи. Ресите странични, разположени единично или срещуположно, приседнали, развиващи се преди листата. Мъжките реси цилиндрични, до 5 cm дълги и 1 cm в диаметър, гъсти. Тичинките са 2, но сраснали до основата на прашниците и изглеждащи като една (особеност на вида). Прашниците в началото пурпурни, после жълти, а накрая черни. Женските реси цилиндрични, 2-3 cm дълги, по останалите белези подобни на мъжките. Цъфти (февруари) март-април[2].
Край реки, потоци и влажни места. Образува крайречни храсталаци.
Видът е установен в цялата страна от 0 докъм 1600 метра надморска височина[3].
Европа, Средиземноморието, Северна Африка, Югозападна Азия и Западен Сибир[4].
Ракитата е медоносно растение и се използва за направа на кошници[5].
За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: кушничарска върба (Ловеч); пурпурова върба (прев.); ракита върба (Паланка - Мак.); ръкита (Трън); червена фърба (гр. Костенец); червена ракита[6].
Растенията подредени по окраската на цвета
Високопланинските растения в България
[1] Кавръкова, В., Димова, Д., Димитров, М., Цонев, Р., Белев, Т., Раковска, К. /ред./ 2009. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Второ, преработено и допълнено издание. София, Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Карпатска програма и федерация “ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ”.
[2] Източници на информацията за описанието:
[3] Велчев, В. 1966. пос. изт.
[4] Велчев, В. 1966. пос. изт.
[5] Велчев, В. 1966. пос. изт.
[6] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София.