Росен, Русалче.
Dictamnus albus L. - чете се "диктамнус албус".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Многогодишно тревисто растение. Височина на растението над земята е от 20 до 80 см. Листата са сложни, нечифтоперести, последователно разположени, по повърхността с черни точковидни жлези. Цветовете неправилни, двуполови, покрити с черни жлези, венчелистчетата и чашелистчетата по 5 бр., тичинките 10, по-дълги от венчелистчетата. Чашелистчетата са с тъмни, точковидни жлези. Венчелистчетата са свободни, бледорозови с по-тъмни жилки. Плодът е разпуклива кутийка. Цъфти май - юли.
Расте по сухи, каменливи места, най-често на варовик.
Разпространение на Росена по флористични райони (оцветените в сиво)[1]:
Централна и Южна Европа, Азия.
Растението е лечебно, декоративно и медоносно[2].
Корен от росен (Radix Dictamni).
Алкалоиди, производни на хинолина - диктамин, фагарин, фурокумарин, сапонини, етерично масло. Отровно!.
Диуретично. Външно - за екземи и косопад. Отровно! Да се употребява само под лекарски надзор..
Освен изброените по-горе, за същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: балиан; бял бадиан; див бадиан; роксен; росина трева; росян (Айтос, Сливен, с. Триводици (Текира); русалче (Ловеч); русанлийче; русян; самодивска трева; самодивско цвете (Ст. Загора); чевирме (тур.); ясенецъ - (рус.); турски: ак-гирит-оту; даа-чиче; мангър-оту[3].
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
[1] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
[2] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[3] Б. Давидов, А. Явашев, Б. Ахтаров, 1939. Материали за български ботанически речник. София.