БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Росен

Dictamnus albus

Снимки на Росен (Dictamnus albus)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Росен, Русалче.

Латинско име

Dictamnus albus L. - чете се "диктамнус албус".

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Многогодишно тревисто растение. Височина на растението над земята е от 20 до 80 см. Листата са сложни, нечифтоперести, последователно разположени, по повърхността с черни точковидни жлези. Цветовете неправилни, двуполови, покрити с черни жлези, венчелистчетата и чашелистчетата по 5 бр., тичинките 10, по-дълги от венчелистчетата. Чашелистчетата са с тъмни, точковидни жлези. Венчелистчетата са свободни, бледорозови с по-тъмни жилки. Плодът е разпуклива кутийка. Цъфти май - юли.

Местообитание

Расте по сухи, каменливи места, най-често на варовик.

Разпространение в България

Разпространение на Росена по флористични райони (оцветените в сиво)^[1]:

Общо разпространение

Централна и Южна Европа, Азия.

Значение

Растението е лечебно, декоративно и медоносно^[2].

Употребяема част за лечебни цели (билка)

Корен от росен (Radix Dictamni).

Активни вещества в билката

Алкалоиди, производни на хинолина - диктамин, фагарин, фурокумарин, сапонини, етерично масло. Отровно!.

Действие и приложение

Диуретично. Външно - за екземи и косопад. Отровно! Да се употребява само под лекарски надзор..

Други български народни имена

Освен изброените по-горе, за същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: балиан; бял бадиан; див бадиан; роксен; росина трева; росян (Айтос, Сливен, с. Триводици (Текира); русалче (Ловеч); русанлийче; русян; самодивска трева; самодивско цвете (Ст. Загора); чевирме (тур.); ясенецъ - (рус.); турски: ак-гирит-оту; даа-чиче; мангър-оту^[3].

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България

Източници на информация

[1] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.

[2] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

[3] Б. Давидов, А. Явашев, Б. Ахтаров, 1939. Материали за български ботанически речник. София.

Еволюционната теория е лъжа!

Абортът е убийство!